fallback

Как групата на негласуващите влияе най-силно върху изборните резултати?

Политиците имат все по-малко стимули да помага на тези, които имат най-голяма нужда, защото те са най-неактивни политически, според коментар

16:06 | 14.01.24 г.

През следващите 12 месеца гласоподавателите в страни, представляващи повече от половината от световното население, ще се отправят към урните – сериозно предизвикателство за глобалната демокрация.

На много места обаче избирателният блок с най-голямо влияние върху резултатите няма да е този, подкрепил десния или левия кандидат, популиста или лидера на властта, а групата на негласуващите, пише Джемайма Кели от FT.

На 5 ноември американците изглежда много вероятно да бъдат изправени пред същия избор, както преди четири години. Същевременно кандидатите изглеждат значително по-малко привлекателни този път дори за предишните си поддръжници.

Президентът Джо Байдън, който в момента има рейтинг на одобрение от 38 процента (дори по-нисък от рейтинга на Доналд Тръмп в същия момент от неговото президентство), ще бъде на 86 години до края на втория си мандат, докато самият Тръмп, който ще бъде на 82 , в момента е изправен пред 91 обвинения в престъпления.

Избирателната активност в САЩ скочи до най-високото ниво от десетилетия през 2020 г. – 62,8% от гласоподавателите, според проучване на Pew. Заради това, че и на двамата най-вероятни кандидати се гледа негативно от много хора вероятно ще държи мнозина далеч от избирателните урни през ноември.

Избирателната активност във Великобритания може исторически да е била по-добра от тази в Америка, но сега страната е с две места под САЩв класация на Pew – на 33-то място, точно под Колумбия. Само 62,3% от населението с право на глас на Острова го е упражнило на последните избори. Както в САЩ, липсата на ентусиазъм към който и да е от основните кандидати - последните проучвания показват, че премиерът Риши Сунак има рейтинг от 24 процента, а опозиционният лидер Кийр Стармър от 30%, задържа много гласоподаватели у дома.

Джемайма Кели пише, че не може да обвинява 37,7% от населението на Великобритания, че не е гласувало, тъй като тя самата е подала невалидна бюлетина в знак на протест към предложения избор. Невалидни бюлетини са подали общо 117 хил. души във Великобритания, което е с 58% повече в сравнение с 2017 г.

По думите ѝ това ѝ се е сторило по-добро решение, отколкото да не се появява при урните, тъй като е искала да демонстрира, че не е просто апатична, а дълбоко нещастна от наличните възможности.

„Много е казано и написано за „моралния дълг“ да се гласува. Какви обаче са нашите реални демократични задължения? Наистина ли имаме отговорност да участваме в процеса, дори когато не харесваме нито един от кандидатите, или когато не смятаме, че гласът ни ще има значение, или когато не чувстваме, че знаем достатъчно за хората в бюлетината?“, пише Кели.

Много хора всъщност смятат, че имат такава отговорност - проучване на Pew от 2022 г. за това какво е необходимо, за да бъдеш „добър член на обществото“, установява, че 69 процента от американците вярват, че гласуването на избори е „много важно“.

Учудващо е, че в същото проучване само малко над една трета от респондентите казват, че смятат за „много важно“ да следят събитията в политиката на САЩ. Наистина ли е морален избор да вземеш решение кой да ръководи държавата, когато дори не знаеш какво се случва в нея?, пита Кели.

Джейсън Бренън, професор по етика и обществена политика в университета Джорджтаун и автор на „Против демокрацията“, твърди, че гласуването, когато сте зле информирани, е морално по-лошо от това да не гласувате изобщо. Той вярва, че има по-смислени начини да се допринесе за обществото.

Бренан предполага, че участието в доброволческа работа или даряването за благотворителност са много по-въздействащи начини за принос към обществото, ако не следите политическите събития.

Всичко това не означава, че трябва да сме самодоволни относно негласуващите: ако искаме представителна демокрация, трябва да намерим начин да насърчим хората да започнат да се ангажират повече с това, което се случва, посочва тя.

Някои хора, като бившия лейбърист Алистър Кембъл, твърдят, че пътят напред е въвеждането на задължителното гласуване, както страни като Австралия вече направиха. Кели изразява несъгласие - освен всичко друго, няма доказателства, че задължителното гласуване води до по-информирани или ангажирани граждани.

Тя подчертава, че решението ѝ да пусне невалидна бюлетина е съзнателно. Много от тези, които не гласуват обаче, не са ангажирани изобщо и повечето - както в САЩ, така и във Великобритания и другаде, вероятно са значително по-бедни и в по-неравностойно положение от средното.

Британският институт за изследване на обществената политика изчислява, че разликата в богатството между тези, които гласуват, и тези, които не гласуват на тазгодишните парламентарни избори, ще бъде най-голямата от 60 години. Така ще има все по-малко стимули за политиците да помагат на тези, които имат най-голяма нужда.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:06 | 14.01.24 г.
fallback
Още от Политика виж още