fallback

Преразпределянето на ресурси към войната прикрива слабото представяне на традиционната руска икономика

Военновременна Русия обаче показва на Запада, че мобилизирането и разпределянето на много големи ресурси е възможно

19:00 | 14.02.24 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Преди две години Западът изуми останалия свят, като наложи безпрецедентни икономически санкции на Русия след инвазията на Владимир Путин срещу Украйна. Но еуфорията в западните столици от тази реакция се превърна в разочарование, след като руската икономика не се срина, както някои очакваха, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

По-доброто икономическо представяне на Русия спрямо очакванията е подарък за кремълската пропаганда. „А уж ни задушават и притискат от всички страни“, похвали се наскоро Путин. Според него стабилизиращата се валута и връщането на растежа след първоначалното въздействие на санкциите демонстрират непобедимостта на подложената на икономическа атака от Запада Русия.

Мнозина се оставиха да бъдат впечатлени. През последните три месеца МВФ удвои прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт на Русия през 2024 г., като сега очаква 2,6 процента. Прав ли е Путин да се хвали? Провалиха ли се санкциите? И има ли уроци за нас от управлението на руската икономика? Отговорите са не, не и много вероятно.

Първо, имайте предвид, че силният растеж на руския БВП не е като този в други страни. БВП, общата сума на цялата платена продукция в една икономика, се влияе от общото потребление: след пълномащабната атака срещу съседа си, Москва започна да "купува" войници, внесе оръжия и увеличи оръжейното производство. Институтът за развиващи се икономики (Bofit) на Финландската централна банка установява, че по-голямата част от растежа на руската промишленост е в подсектори, свързани с войната. Останалата част от индустрията до голяма степен е в застой. Производството на автомобили, например, остава с една трета под нивото, на което беше преди.

Това не означава, че растежът на руския БВП не е „реален“. Активността ясно се е повишила, както се вижда и от други показатели като спадащото ниво на безработицата. Но общата цифра отразява променения състав на икономическата активност - и дори тогава, според собствените данни на Русия, БВП едва е наваксал нивото си отпреди инвазията. Големите икономически проблеми – от гърмящите топлофикационни тръби до недостига на яйца – съпътстват съживения растеж на БВП. Комуналните услуги и жилищната инфраструктура се влошават значително, засегнати от свързания със санкциите дефицит на резервни части и машини. Военновременна икономика, да. Широка устойчивост, не толкова.

Следователно е грешка да се стига до заключението, че санкциите са се провалили от растежа на БВП на Русия. Преразпределянето на ресурси към войната прикрива слабото представяне на традиционната икономика. Правилният въпрос е колко зле би се представила руската икономика в предишната си конфигурация. Спадът на БВП, дължащ се на санкциите би бил много по-голям. Освен това те не бяха всеобхватни: почти година след инвазията Русия все още продаваше петрол и газ без санкции върху цените, които самата тя беше вдигнала.

Все пак Москва използва възможност, която либералните пазарни демокрации пренебрегват: ако загърбите ортодоксалните икономически политики, можете да мобилизирате ресурси за политически цели и в процеса да изтръгнете повече реална дейност от икономиката. През 30-те години на миналия век нацисткият централен банкер Ялмар Шахт намира гениални начини да инжектира ликвидност в разбитата германска банкова система, след което военната мобилизация възстановява пониженото търсене, заетостта и растежа.

Русия също отхвърли голяма част от конвенционалната икономическа мисъл. (FT съобщи за „голям интерес към Шахт“ в Руската централна банка.) Капиталовият контрол и твърдата намеса в корпоративните решения предотвратиха срива на валутата и финансовите сътресения. Чрез комбинация от планиране, дефицитно харчене и потискане на потреблението бе постигната огромна мобилизация на работници и ресурси.

Това трябва да е повод за размисъл на либералните пазарни демокрации. Не че трябва да подражават на войнолюбиви диктатори. Но те трябва да осъзнаят, че мобилизирането и разпределянето на много големи ресурси - не за война, а за инвестиции, които си струват - е напълно осъществимо. Както е казал Кейнс: „Всичко, което всъщност можем да направим, можем да си го позволим.“

Трябва да се признае, че опитът на Москва ни напомня защо ортодоксиите изобщо са възникнали: военната икономика „канибализира“ собственото си икономическо бъдеще. Цивилната инфраструктура страда, защото инвестициите се отклоняват. Bofit посочва, че Русия харчи по-малко за научни изследвания, отколкото преди десетилетие. Западните страни обаче биха могли да мобилизират ресурсите си, за да направят точно обратното.

В интерес на истината оптимистите в Русия нямат за какво да се радват. Останалите трябва (докато затягаме санкциите) да отбележим способността ѝ, засега, да постига политически насочени икономически цели. Тъй като нашите цели са безмерно по-добри, не бива да позволяваме това да ни засрами, завършва Сандбу.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:58 | 14.02.24 г.
fallback
Още от Политика виж още