Като не успя да заеме по-твърда позиция относно санкциите срещу Русия заради нейното нахлуване в Украйна, ЕС може да е натрупал поредица от проблеми, на които инвеститорите трябва да обърнат повече внимание, пише за Financial Times Робин Брукс, бивш главен икономист на Института за международни финанси.
Две години след пълномащабната инвазия на Русия сега е болезнено ясно, че санкциите на ЕС не успяха да ограничат съществено способността на Москва да води война срещу своя съсед. Какво се обърка?
Първият и най-очевиден проблем е прекомерното разчитане на финансови санкции - тоест блокиране на някои руски банки да посредничат при плащания със Запада. Официалните валутни резерви на Руската централна банка също бяха замразени, но тази мярка е насочена към запас от активи, а не към текущи потоци, които са от значение за икономическата активност.
Финансовите санкции могат да бъдат много ефективни, когато се налагат на държави, които имат дефицит по текущата сметка, тъй като такива държави трябва непрекъснато да вземат заеми от световните пазари, за да плащат за вноса. Липсата на достъп до чужди кредити води до колапс на икономиката. Но преди, по време и след инвазията стойността на руския износ далеч надхвърли вноса. Като страна с излишък по текущата сметка, Русия ефективно кредитира останалия свят: тя трупа чуждестранни активи. (Излишъкът по текущата ѝ сметка се прогнозира от МВФ да бъде 4 процента от БВП тази година.)
Санкционирайки някои руски финансови институции, Западът просто предизвика натрупването на чуждестранни активи да се измести от санкционирани към несанкционирани банки. На практика Газпромбанк замени санкционираната Руска централна банка като основен финансов посредник с външния свят. Тази промяна по никакъв начин не ограничи плащанията към Русия за нейния износ, така че нямаше въздействие върху способността ѝ да плаща за вноса. (Вносът на Русия през 2023 г. беше с 20 процента над нивата отпреди пандемията.)
Защо Г-7 и ЕС не санкционираха всички руски банки? Това би било еквивалентно на търговско ембарго (забрана на износа), тъй като държавите вече няма да могат да плащат на Русия за изкопаеми горива (нефт, газ и въглища), което ще спре този износ. Русия изнася около 8 милиона барела петрол средно на ден. Как да намалим приходите на Путин, без рязко да повишим цената на петрола?
През декември 2022 г. Г-7 и ЕС намериха находчиво решение, като наложиха горна граница на цената, която Русия получава за своя износ на суров петрол, когато той се транспортира в кораби, собственост на Запада, или се използват западни услуги. В началото на 2023 г. приблизително еквивалентен таван беше наложен и върху рафинираните продукти. За съжаление, прилагането на тези тавани беше подкопано от малък брой западни оператори, особено гръцки корабни магнати, които продадоха петролните си танкери на „неразкрити“ купувачи, позволявайки на Русия да изнася петрол над тавана.
Честно казано, гърците не са единствените. Огромният ръст на западния износ към Централна Азия и Кавказ е друг пример за западен бизнес в действие. Например германският износ на автомобили и части за Киргизстан се е повишил с 5000 процента (над 50 пъти – бел. прев.) след нахлуването на Русия в Украйна. Няма начин този износ да остане в Киргизстан. Той отива в Русия, където помагат за поддържането на военната икономика, а същото нещо се случва през Беларус, Казахстан и други места.
В декемврийския пакет от санкции на ЕС имаше и други примери. Имаше забрана за внос на руски диаманти, но това не обхващаше индустриалните диаманти. Хърватия си осигури изключение за вноса на руски вакуумен газьол. Същото направиха и другите централноевропейски страни по отношение на суровия петрол и стоманените продукти. А Унгария получи изключение за ядрени енергийни услуги за своя проект за електроцентрала Paks II.
Във време на повишено геополитическо напрежение жизненоважните цели за сигурност на западните страни се подкопават от краткосрочни интереси и мотиви за печалби на няколко западни бизнеса.
Това слабо прилагане на санкциите намали агресивността на действията срещу Русия и по този начин - може би - предотврати по-бърз край на войната. Това сега рискува да се стовари с пълна сила. Ако Доналд Тръмп бъде избран през ноември, подкрепата на САЩ за Украйна може да спре, след което в Европа ще настъпи спор за това кой да плаща за защитата на Украйна.
Като се има предвид, че повечето държави се борят с висок дълг, това би повишило контрола върху финансовото състояние на страните от ЕС, потенциално добавяйки натиск върху еврото и разширявайки спредовете по облигациите между основните държави от Съюза и други страни членки. Чрез своя компромис относно санкциите ЕС заложи всякакъв вид икономически и пазарни проблеми за в бъдеще - и това бъдеще наближава бързо, завършва Брукс.
02:30 | 26.02.24 г.
