САЩ отправиха първия си дипломатически изстрел срещу Израел

“Въздържал се“ е измамна дума на дипломатически език, предполагайки някакъв вид бюрократичен пропуск. Въпреки това решението на САЩ от понеделник да се въздържат от налагане на вето в Съвета за сигурност на ООН обръща нова страница в историята. За пръв път от терористичната атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври – след като наложи вето върху три предишни резолюции със същия ефект – Вашингтон позволи на Съвета да поиска незабавно прекратяване на огъня в Ивицата Газа, пише редакторът на Bloomberg Андреас Клут.

И така отношенията САЩ-Израел, дълго време едни от най-тесните двустранни връзки в света, продължават да се разпадат до неузнаваемост. През декември Клут прогнозира, че отношенията между американския президент Джо Байдън и израелския премиер Бенямин Нетаняху ще се разпаднат първо постепенно, а после внезапно. Е, „внезапното“ стана доста по-близо.

Администрацията на Байдън се опита да омаловажи вота „въздържал се“, казвайки, че няма „промяна в политиката“ и посочвайки, че резолюцията призовава още за освобождаването на всички заложници. Нетаняху обаче е достатъчно ядосан, за да отмени пътуването на израелска делегация до Вашингтон, която трябваше да позакърпи нещата. Въпреки това неговата собствена военна тактика и липсваща стратегия за мир принудиха САЩ и ООН да стигнат до този момент – всички останали 14 членки на Съвета за сигурност гласуваха в подкрепа на резолюцията.

Бомбардировките на правителството на Нетаняху над Ивицата Газа понякога, както се изрази Байдън, са били „безразборни“. Подпомагането на хуманитарната помощ е неадекватно. А плановете му да нахлуе в град Рафах изглеждат безразсъдни. Повече от милион цивилни жители на Газа, избягали от домовете си, се насочват натам, заедно с останалите бойци на Хамас, които Израел цели да елиминира. Но пълното нападение срещу Рафах би причинило друга хуманитарна катастрофа, поради което вицепрезидентът на САЩ Камала Харис стана поредният член на кабинета, който насочи предупреждение към Нетаняху. „Не изключвам нищо“, ако той все пак продължи напред, добави тя. При над 32 хил. убити в Газа, като броят им не спира да расте, и неизбежния глад там САЩ изглежда най-накрая очертаха червена линия.

Ако е имало психологическа повратна точка в САЩ, тя се случи този месец, когато най-високопоставеният избран американски служител с еврейска вяра – лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър, намери противоречиви, но трогателни думи за този исторически момент. Израел „не може да оцелее, ако се превърне в парий“, каза той, добавяйки, че Нетаняху все повече обединява личните си интереси с тези на Израел. Така че Израел трябва да проведе нови избори, предложи Шумър. Сенаторът не остави никакво съмнение, че се надява новото израелско правителство да изключи крайнодесни екстремисти като тези в коалицията на Нетаняху и вместо това ще се присъедини към САЩ в работата за създаване на палестинска държава като средство за постигане на мир един ден.

Нетаняху и неговите американски съюзници от републиканската десница разкритикуваха това, което определиха като намеса в демократичната политика на съюзник. Това е дръзко изказване за Нетаняху, който прекара голяма част от последните три десетилетия, опитвайки се да манипулира политиката на САЩ. Той отдавна поддържа връзки с евангелската и националистическа американска десница. През 2015 г. прие поканата на републиканците да говори на съвместна сесия на Конгреса, действайки пренебрежително към Барак Обама, президента демократ по това време, който демонстративно не успя да покани Нетаняху в Белия дом по случая. Сега отново се говори, че Нетаняху ще говори пред Конгреса. Много демократи този път казват, че ще бойкотират речта.

Реалността е, че политиките на САЩ и Израел са преплетени от дълго време и ако едната страна иска да се обърне към електората на другата, привилегията трябва да се простира и в обратната посока. Така че нека Нетаняху говори директно с американците, но и Шумър или Байдън с израелците.

Дори това обаче не може да отвлече вниманието от фундаменталната асиметрия във връзката. Израел се нуждае от САЩ, а не обратното. Еврейската държава разчита на американска дипломатическа защита в ООН, Международния съд и други институции и се нуждае от американски пари, снаряди и бомби. САЩ, от своя страна, не могат безкрайно да доставят тези оръжия, ако след това ги видят използвани освен срещу бойци и срещу цивилни в Газа, което според неправителствени организации може да бъде нарушение на международното хуманитарно право, както и на американското такова.

И така изглежда, че двете правителства са издигнали стени. Миналата седмица Нетаняху каза на американския държавен секретар Антъни Блинкен, че Израел ще нахлуе в Рафах и че „ако е необходимо, ще го направим сами“, дори без подкрепата на САЩ. Подобна кампания би била в противоречие с многократните искания от Белия дом, а сега и с призива на Съвета за сигурност за прекратяване на огъня. Ако този акт остане без реакция, това ще направи международното право и Организацията на обединените нации, за чието изграждане някога помогнаха САЩ и която вече е загубила доверие, без значение. САЩ може също да се откажат от цялото си следвоенно наследство.

Това е трагедията на момента. Както изглежда, Нетаняху скоро ще издаде заповедта за нападение срещу Рафах, убивайки още терористи, но и причинявайки дори по-тежки страдания за 2 млн. цивилни в Ивицата Газа, както и дори по-силна изолация на Израел от света. Тогава САЩ ще трябва да отговорят, ограничавайки доставките на оръжия и позволявайки на ООН да осъди Израел. Когато този момент дойде, САЩ може дори да не гласуват с „въздържал се“.