106 млн. лв. са стрували парламентарните избори през 2023 г., местните – 188 млн. лв.

Около 106 млн. лв. са стрували парламентарните изборите през 2023 г., а най-скъпите за последните години са местните избори през есента на миналата година – 188 млн. лв. Това каза пред БНР Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда.

Тя посочи, че най-голямото перо в изборите е заплащането на секционните избирателни комисии. Сега, с повишаването му, може да предположим, че разходите за тях ще са около 35 млн. лева.

По думите ѝ кампания, в която машинните устройства останат още веднъж и изборите не бъдат проведени добре, може да налее още вода в мелниците на онези, които говорят против машинното гласуване.

Лазарова смята, че никой няма да иска да променя сега изборното законодателство, за да не изглежда сякаш промените се правят в услуга на сегашните управляващи.

Българското законодателство посочва, че провеждането на европейските избори може да съвпадне с провеждането на национални, каза още тя. Въпреки това досега не е имало провеждане на европейски вот с друга кампания, обясни Лазарова.

„Европейските избори са лесни за организация, защото има една обща национална листа“, каза тя.

Лазарова посочи, че ЦИК вече е взела две важни решения. Едното е по отношение на обществената поръчка за транспорт и обслужване. Второто е свързано с информационната кампания. 

Ако изборите са две в едно, много е важно да се поговори и за начина, по който ще се гласува на машинните устройства, каза тя. Тя припомни, че при съчетаване на президентски и парламентарни избори е имало хора, които не са успели да упражнят правото си на единия или другия вот заради недостатъчна информация.

Ако ЦИК има „обеца на ухото" от случилото се на местните избори и големият процент недействителни бюлетини, може да разгърне много полезна и смислена таргетирана разяснителна кампания, каза още Лазарова. Трябва много ясно и много от рано да се каже на избирателите да поискат да гласуват за двата избора, каза тя. Според Лазарова е необходимо да се разясни отново и как се гласува с хартиена бюлетина.

„Целият политически дебат, на който ставаме свидетели след април 2021 г. се върти около технологията на гласуване и доверието в хартиената и машинната форма. Отмества се разговорът от политиките, които вълнуват избирателите. Една поредица от много кампании, липса на коалиционна култура в политическите субекти, както и пренасяне в работата на ЦИК на действията и разговорите на политическите формации. Създава се недоверие, несигурност в избирателите по отношение на целия изборен процес“, посочи тя.

Лазарова коментира и предстоящата предизборна кампания в ситуация, в която парламентът ще продължи да работи. Според нея е интересно да се види дали по-малко средства ще бъдат насочени към медиите за политическа реклама и дали сблъсъците между основните партии няма да се случват на парламентарната трибуна, която ще позволи безплатно отразяване.