Великобритания се нуждае от нов подход към международните дела

За едно поколение дипломати след падането на Берлинската стена имаше оптимизъм за бъдещето, дори чувство за идеализъм. Тази увереност доведе до огромен напредък в намаляването на бедността в световен мащаб, международни усилия за разрешаване на конфликти и колективен отговор на глобалната икономическа криза. Но също така генерира самодоволство, високомерие и свръхобхват, пише за Financial Times Том Флетчър, директор на оксфордския колеж Хертфорд.

След провалите в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, неравно разпределеният отговор на пандемията от ковид и сега Газа, глобалният ред е накърнен. Ние сме в период на демократична рецесия. Национализмът и поляризацията са във възход. ООН беше загърбена при президентството на Доналд Тръмп, а след това напълно погазена от Владимир Путин. Изправено пред климатични промени, използване на изкуствения интелект като оръжие и конфликти, международното сътрудничество изгуби силата си.

Така че трябва ли Обединеното кралство да се оттегли от един по-заплашителен свят? Бивши съветници по националната сигурност, постоянни секретари, шефове по сигурността и посланици наскоро се събраха в Оксфорд, за да обсъдят как трябва да променим нашия подход. Отговорите бяха категорични. Като силно взаимосвързана икономика, бъдещата сигурност и просперитет на Обединеното кралство зависи в голяма степен от поддържането на правилата и ценностите в света. Но трябва спешно да се реформираме, за да отговорим на променящия се свят и нашата пост-Брекзит реалност като „морска нация“.

През по-голямата част от последните 10 години ние се борихме с националната си идентичност. След период, в който светът често е бил объркван от нашия публичен дискурс, Обединеното кралство трябва да свърши сложна и търпелива работа, за да възстанови своите съюзи и репутация. Въпреки че някои се изкушават да омаловажат външната политика, ние не можем просто да загърбим проблемите около историческото си наследство. Нашето минало е важно за начина, по който ни гледат отвън - трябва да имаме смелостта да се облегнем на това.

Но това не означава възприемане на наратива за упадък. Ние продължаваме да имаме много значително влияние като член на НАТО, на разузнавателния алианс „Петте очи“ (заедно със САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия – бел. прев.) и постоянен такъв на Съвета за сигурност на ООН; като шестата по големина икономика и като финансов и технологичен център. Имаме тежест, но трябва да я използваме по-добре. Това означава да правим нещата наистина добре, а не да крещим колко добре се справяме. Да се ангажираме със смирение и уважение и да споделяме влияние със страни извън тези, които управляваха света през 1945 г.

Означава също и много по-добре фокусиран и координиран набор от механизми в цялото управление - включително ангажиране с децентрализираните администрации - за провеждане на последователна международна политика. На ниво правителство трябва да отидем по-далеч в обединяването на инструментите на националната мощ. Съветът за национална сигурност буксува и работи в изолация от икономическата политика. Капацитетът на поддържащия го секретариат няма достатъчно ресурси.

Министерството на външните работи трябва да бъде преустроено в ново министерство на външните дела с ясна дългосрочна мисия. То трябва да използва по-добре силата на агенциите под него и да възстанови капацитета си за осъществяване на международно развитие и действия в областта на климата. Трябва да инвестираме повече в нашите дипломати и международни експерти и имаме нужда от министри, които остават на поста си достатъчно дълго, за да знаят какво се иска от тях.

Обединеното кралство също така трябва да отдели повече разходи за международна ангажираност. В момента имаме ангажименти в областта на отбраната и помощите, но ще бъдем по-добре, ако имаме по-гъвкав средносрочен ангажимент за международно участие заедно с целта за 2 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана – а именно, 1 процент от брутния национален доход за покриване на планираните международни разходи за климат, хуманитарна помощ, развитие и „мека сила“. Това е важна инвестиция за нашето бъдеще.

Изправени сме пред значителна нестабилност през следващото десетилетие или повече. В един разпокъсан свят неуспехът да работим заедно ще направи всички ни по-бедни и по-несигурни. Ефективната дипломация, развитието и активното международно участие не са лукс. Това е от насъщно значение, за да оцелее и процъфтява нашата нация, завършва Флетчър.