Икономическите предизвикателства пред Великобритания остават стратегически

Обединеното кралство започна 20 век като Римската империя, а 21-ви - като Италия. Второто сравнение не бива да се преувеличава: всеки глупак може да види, че има много разлики с Италия. Но едно сходство не може да бъде пренебрегвано: производителността, която е основният фактор, определящ стандарта на живот, е в застой и в двете страни. Това е факт в Италия от края на 20 век, а в Обединеното кралство - от финансовата криза насам. Основното икономическо предизвикателство за Обединеното кралство е прекратяването на тази стагнация. Без това ще бъде невъзможно да се решат другите му социални и политически проблеми, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Една важна нова книга - „Прекратяване на стагнацията“ на Resolution Foundation - се занимава пряко с този провал. Тя не е съсредоточена само върху прекратяването на стагниращата производителност, колкото и важно да е това, но и върху други слабости. Всъщност списъкът с проблеми се оказва потискащо дълъг. Сред най-впечатляващите заключения от него е това до каква степен Brexit беше скъпоструващо отклонение от предизвикателствата, с които страната трябва да се справи, за да остане просперираща демокрация с високи доходи.

Да започнем със стагнацията. Между 2007 и 2021 г. БВП на час в Обединеното кралство е нараснал със 7%. Между 1993 и 2007 г. обаче той се бе увеличил с 33 на сто. Средните реални почасови надници са се повишили с 8% между 2007 и 2021 г., докато между 1993 и 2007 г. са нараснали с 28%. Пак според ОИСР реалният брутен вътрешен продукт на глава от населението в Обединеното кралство се е покачил с 6% между 2007 и 2022 г. Това е по-добре, отколкото в Италия, където БВП на човек всъщност е спаднал с 2 на сто през този период. Но между 1992 и 2007 г. реалният БВП на човек в Обединеното кралство е скочил с 46%. Британският икономически динамизъм се изпари.

В резултат на това доходите изостават значително от тези в сравнимите страни: към 2018 г. средните доходи на домакинствата са били с 48% по-високи в Канада, с 37% в Австралия и с 20% в Германия. Домакинствата с ниски доходи са с около 27% по-бедни, отколкото във Франция или Германия.

Неравенството нарасна през 80-те години и оттогава остава сериозно. В резултат на това то е по-високо, отколкото във всяка друга голяма европейска страна. По-високата минимална работна заплата във Великобритания не е променила това значително, тъй като заплатите не се превръщат директно в относителни доходи на домакинствата. Това, което Resolution Foundation нарича „упоритата хватка“ на неравенството, се запазва, защото горната част на разпределението по доходи се отдалечи от средата. Това се дължи и на значителните съкращения на обезщетенията, на факта, че хората с по-ниски доходи работят по-малко часове и на огромното увеличение на жилищните разходи за по-бедните домакинства.

Това високо неравенство не е само сред домакинствата. То е в сила и между регионите. Тези регионални неравенства също са дългогодишни. Така, според Resolution, „80% от разликите в доходите между регионите, които виждаме днес, се обясняват с разликите, налични през 1997 г.“. Разликата между Лондон и другите големи градове е огромна. Столицата е с 41% по-продуктивна от Манчестър. Париж, за сравнение, е само с 26% по-продуктивен от Лион.

Стандартното оправдаване на високото неравенство е, че то създава стимули за иновации и растеж. В Обединеното кралство това е поразително невярно. Комбинацията от нисък растеж и високо неравенство е токсична. Младите така и не усещат прогреса при заплащането си, на който се радваха техните родители. Отчасти поради ниските лихвени проценти и отчасти поради проблемите със строителството, родените в началото на 80-те години са имали почти наполовина по-малка вероятност от родителите си да притежават собствен дом на 30 години.

Важна непосредствена причина за тези неуспехи са ниските инвестиции. През 40-те години до 2022 г. процентът на капиталовите инвестиции в Обединеното кралство е бил най-ниският сред страните членки на Г-7. Също така, в средностатистическия член на ОИСР публичните инвестиции са с близо 50 процента по-високи, отколкото в Великобритания. Тази липса на инвестиции, както и недостигът на легла и оборудване, е една от причините Националната здравна служба (NHS) винаги да е на ръба на колапса. Времето, прекарано в пътуване до работното място, също е сравнително високо. Проблемът е не само в нивото, но и във волатилността на публичните инвестиции, като разходите се отключват и заключват в отговор на краткосрочни фискални нужди.

Поне толкова важни са и ниските нива на частни инвестиции. Допускането на инвестиционните разходи да намаляват облагаемата печалба, обявено от финансовия министър Джеръми Хънт в есенното му изявление, би трябвало да помогне, при условие че тази политика продължи. Като се имат предвид обаче последните промени в корпоративното данъчно облагане, това изглежда малко вероятно. Важно предизвикателство са ограниченията за изграждане на почти всичко, което засяга както жилищното, така и бизнес строителство. Но за да се инвестира повече, е необходимо също така да се спестява повече: Обединеното кралство е страна с изключително ниски спестявания в сравнение с другите страни с високи доходи.

За съжаление, тези трудности ще се влошават. Комбинацията от застаряване, геополитическо напрежение, Brexit, по-високи лихви и енергиен преход ще повиши натиска върху икономиката и публичните разходи в момент, когато данъчната тежест вече е на исторически високи нива, а публичният дълг е близо 100 процента от БВП. Есенното изявление на финансовия министър прибегна до значителни хитрости, за да прогнозира управляема средносрочна фискална позиция.

И така, какво трябва да се направи? При разглеждането на този фундаментален въпрос трябва да се имат предвид три момента. Първо, това са стратегически, а не тактически проблеми. Икономиката не осигурява просперитета, който голямото мнозинство желае. Докато страната изостава, неудовлетворението ще расте. Второ, тачъризмът (политиките на министър-председателката Маргарет Тачър през 80-те години – бел. прев.), уви, не доведе до трайно съживяване на икономиката на Великобритания. Всъщност растежът преди 2007 г. сам по себе си беше отчасти илюзия. Това най-после трябва да се признае. И накрая, стратегическите проблеми се нуждаят от стратегически решения. Вместо това британското управление тупа топката. Но това просто не е работещо, завършва Уулф.