Великобритания в търсене на икономическа трансформация

Ако реалният брутен вътрешен продукт на глава от населението в Обединеното кралство беше продължил тренда си от периода 1955-2008 г., сега той щеше да е с 39% по-висок. Настоящото икономическо представяне на Великобритания е ужасно. Но далеч не е уникално. Франция се справя почти толкова зле.

В дългосрочен план продължаващата стагнация създава сериозни социални и политически предизвикателства: по-високи данъци; влошаване качеството на обществените услуги; всепроникващо разочарование; и борби за предимство с нулева сума (при които печалбата за едни е загуба за други – бел. прев.) Страната определено има нужда от икономическа трансформация, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

За щастие такива промени са се случвали в миналото. Въпросите, повдигнати от „Икономическа трансформация: Уроци от историята“, нов доклад от Policy Exchange с автори Роджър Бутъл и Джеймс Витали, показва какви поуки могат да бъдат извлечени от миналото и дали те са релевантни за ситуацията в Обединеното кралство и много други страни с високи доходи сега.

Този вид сравнителни изследвания на различни държави, които включват историческа преценка, а не просто манипулиране на огромни бази данни, имат забележителна история. Едно от най-влиятелните е „Индустрия и търговия в някои развиващи се страни“ от Иън Литъл, Морис Скот и Тибор Скитовски. Но избраните примери в книгата са още по-разнородни: Великобритания на Тачър; следвоенните Германия и Франция; Ирландия (Келтският тигър); посткомунистическа Полша; Южна Корея след 1963 г.; Хонг Конг; и Сингапур. Имаме страни, които се възстановяват от война и такива, които се радват на мир, държави с огромен потенциал за наваксване и такива, които вече са доста близо до границата на производителността; автокрации и демокрации; малки държави и значително по-големи.

Може ли да се научи нещо от такава пъстра група? Уместно ли е това, което може да се научи, за Обединеното кралство?

Авторите предлагат 10 урока: необходима е стратегия; трансформацията изисква пакет от мерки; фискалната предпазливост е необходимо, но не достатъчно условие за успех; ниската инфлация също е полезна, но не и решаваща; данъците са важни, но не винаги; високите нива на инвестиции са от решаващо значение, което също налага високи нива на спестяване; жестока конкуренция; акцент върху микроикономическите мерки; силно лидерство, но посредством екип, а не чрез един индивид; и накрая, както ранен успех, така и убедителна визия за запазване на политическа подкрепа.

Този списък е много дълъг, но е доста полезен от гледна точка на сегашната Великобритания. Ето само четири съотносими момента.

Първо, спестяванията са изумително ниски. През 2023 г. например делът на националните спестявания в БВП бе 14 на сто. За да нараснат инвестициите, както трябва, с цел осигуряване на по-бърз (и устойчив) растеж, спестяванията също трябва да се увеличат. Къде е стратегията за това? Един от отговорите трябва да бъде значителното повишаване на стандартните пенсионни вноски.

Второ, конкуренцията не изглежда толкова силна, колкото би трябвало. Завладяващо ново проучване на тема „Забулената икономика“ от екипа на Behavioural Insights предоставя убедителни доказателства, че сред големите проблеми е (често умишлено създаваната) неспособност на купувачите да сравняват стойността, която получават за парите си между наличните стоки и услуги. Членството в единния пазар на ЕС, проект, който Маргарет Тачър подкрепяше като премиер, подобри конкуренцията в икономиката на Обединеното кралство.

Трето, има списък от микроикономически реформи, които просто трябва да бъдат направени. Сред най-очевидните е тази в планирането и, в резултат на нея, по-доброто използване на земята. Излишно е да казвам, че несправянето с това ограничение няма нищо общо с членството в ЕС, пише авторът. Една последица от тези ограничения са високите разходи за изграждане на инфраструктура. Друг приоритет е реформата на пенсионните и капиталовите пазари, за да се подкрепят по-добре иновациите и развитието на динамични нови предприятия.

И накрая, както правилно се отбелязва в доклада, значителната реформа изисква лидерство с дългосрочна стратегическа визия. Може би най-потискащият аспект на настоящия дебат е огромната пропаст между спешността на ситуацията и реакцията. Колкото по-големи са предизвикателствата, толкова по-плахи стават политиците. Още по-лошо, Брекзит и множество въпроси, свързани с културата и идентичността, отнеха почти целия въздух от необходимия дебат за икономическото бъдеще на страната. Сър Киър Стармър (лидерът на опозиционните лейбъристи – бел. прев.) вероятно смята, че оставянето на управляващата партия да се раздира от противоречия е мъдра политика. Но това може и да е глупава стратегия. Той няма да има мандат (според прочуванията категорично ще бъде следващият премиер – бел. прев.) за радикалните промени, които са необходими.

Не съм напълно съгласен с авторите. В ретроспекция епохата на Тачър се оказа много по-малко трансформираща, отколкото те сочат: резултатите не се подобриха много в Обединеното кралство; по-скоро се лошиха в сравнимите страни, като Франция например. Но техният урок е, че големи промени са възможни, особено след като нещата са влошат достатъчно. Вече не са ли такива? Надявам се да са, завършва Уулф.