Икономическият растеж не трябва да се приема за даденост

Във време, когато две големи икономики - САЩ и Индия, привличат погледите заради тяхната устойчива сила, струва си да погледнем държавите, които не много отдавна бяха обявени за звезди, но сега са в криза, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International. Всички те са сред 50-те най-големи икономики в света и досега през това десетилетие са претърпели както рязък спад в растежа на реалния доход на глава от населението, така и спад в дела им в глобалния брутен вътрешен продукт.

Водени от Канада, Чили, Германия, Южна Африка и Тайланд, тези „паднали ангели“ носят урок - растежът е труден, но поддържането му - още по-трудно, така че днешните звезди не са непременно звездите на утрешния ден.

Да вземем първо Канада. Широко уважавана за това как се справи със световната финансова криза от 2008 г., тя изпусна вълната, когато светът продължи напред, движен от големите технологии вместо от суровините. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на Канада се свива с 0,4% годишно от 2020 г. насам - най-лошият спад сред топ 50 на развитите икономики. Новите инвестиции и растежът на работните места се движат главно от правителството.

Активността на частния сектор е ограничена до голяма степен до пазара на имоти, който прави малко за производителността и просперитета. Много млади хора не могат да си позволят покупка на един от най-скъпите жилищни пазари в света. Предизвикани да назоват дигитален успех, канадците посочват Shopify, но онлайн магазинът е единственото технологично име сред 10-те най-големи компании в страната, а акциите му се търгуват на половината от пика си през 2021 г.

На следващо място е Чили. Сочена през 90-те години като модел на умело управление в източноазиатски стил в Латинска Америка, нейният ореол след това изчезна. Страната сега влиза в заглавията с политически борби около конституцията си. Анемичното събиране на данъци опустоши обществените услуги, предизвиквайки бурни улични протести. Бюрокрацията се разпространи - времето, необходимо за одобрение на нови инвестиции, се удвои до почти 20 месеца - прогонвайки инвеститорите. 

В резултат на това промишлените отрасли остават малки в сравнение с развиващите се световни производители, включително съседна Аржентина. Добивните продукти като медта все още съставляват по-голямата част от износа и богатството на милиардерите, което прави Чили да изглежда по-скоро като старомодна суровинна икономика, отколкото като източноазиатска звезда.

Но нито една развита икономика не преживява по-драматичен обрат от Германия. Ръстът в доходите на глава от населението се понижи от 1,6 процента през последното десетилетие до отрицателен през последните няколко години. По време на пандемията Германия изглеждаше жизнена и гъвкава, готова да разцъфне в света след ковид. Сега тя изглежда поразена от силната си зависимост от износа за Китай и вноса на енергия от Русия. Инвестициите не са допринесли с нищо за растежа през последните години, индустриалната производителност намалява с шокиращ годишен темп от 5 процента. Изведнъж бъдещето на Мителщанд - мрежата от производители, която отдавна е двигател на германския растеж - изглежда неясно.

Междувременно през 2010 г. Южна Африка беше добавена към акроним от големи, бързо развиващи се пазари като Бразилия, Русия, Индия и Китай, когато BRIC стана BRICS. Като най-голямата икономика в Африка, богатата на ресурси страна беше захранвана от суровинен бум, който след това се срина, разкривайки многото недостатъци на икономиката ѝ.

Африканският национален конгрес (АНК) държи властта от 30 години сред същата упорита поредица от провали: младежка безработица над 50 процента, шокиращ дял от населението на социални помощи, слаби инвестиции, непрекъснати прекъсвания на електрозахранването. Въпреки че избирателите могат да свалят АНК през юни, кризата изглежда твърде дълбоко, за да приключи скоро. МВФ прогнозира отрицателен растеж на БВП на глава от населението през следващите пет години само в една икономика от Топ 50, и това е Южна Африка.

И накрая, Тайланд. Лидер на „Азиатските тигри“, преди дълговете да ги препънат по време на кризата от 1998 г., сега той е изоставачът, единственият бивш „тигър“ със спад на БВП на човек през това десетилетие. Страната има едно от най-големите неравенства в света, като 79 процента от бедните живеят в селските райони. Текущата политическа битка между бедните райони и елита на Банкок фокусира обществения дебат върху това как да се разпредели, а не как да се разшири икономическата баница. Въпреки усилията да превърне местоположението си в глобалните търговски пътища във фабричен хъб, растежът на производителността е в застой и Тайланд губи за сметка на промишлени конкуренти като Виетнам.

Изводът тук не е, че умните държави по някакъв начин са станали глупави, а че скрити капани дебнат по пътя на развитието и могат да щракнат за страни с всякакво ниво на доходи - от средни до високи. Една базисна грешка или пропуск, и всяка държава може да се окаже заседнала - докато не намери лидерството и визията, за да очертае пътя за изход. За настоящите звезди посланието е предупреждение: не приемайте растежа за даденост, завършва Шарма.