90% от търговията между Русия и Китай вече e в рубли и юани

90% от търговските сделки между Русия и Китай са вече в рубли и юани, каза руският президент Владимир Путин по време на посещението си в Китай, цитиран от пресцентъра на Кремъл. По негови думи това означава, че взаимната търговия и инвестициите са защитени от "влиянието на трети страни и негативните тенденции на световните валутни пазари".

В навечерието на визитата на руския президент анализатори коментираха, че една от целите му е да постигне укрепване на финансовите отношения. След срещата си с китайския президент Си Дзинпин Путин каза, че двете страни са постигнали укрепване на връзки в банковия сектор и използването на националните платежни системи. Bloomberg обаче обръща внимание, че никакви подробности около такова споразумение не станаха публични.

През 2023 г. търговските отношения между Русия и Китай са на рекордно високо ниво - 240 млрд. долара. От началото на 2024 г. обаче износът на Китай към Русия започна да намалява под натиска от налагането на вторични санкции.

Китай стана един от основите пазари за енергийните компании на Русия, а по думите на руския президент в Китай става въпрос не само за продажбата на изкопаеми горива (Китай е най-големият пазар на руския петрол в последните години), а и за засилващо се сътрудничество в ядрения сектор.

Путин съобщи, че "Росатом"  строи реактори по руска технология в АЕЦ "Тянван" и в АЕЦ "Сюдапу", където по първоначални планове трябваше да бъдат изградени шест блока по технологията АР 1000 на Westinghouse, но през 2019 г. беше подписано споразумение за два реактора ВВЕР - 1200 с "Атомстройекспорт". Работата по АЕЦ "Сюдапу" започна през май 2022 г.

Очакванията от визитата на Путин в Пекин бяха най-накрая да постигне споразумение за "Силата на Сибир 2", но в делегацията дори липсваше дългогодишният ръководител на "Газпром" Алексей Милер.

С руския президент обаче бяха и настоящият министър на отбраната Андрей Белоусов, и бившият Сергей Шойгу и фокусът на разговорите между двете страни неизбежно е бил насочен към  Украйна. Избягвайки да нарече случващото се война, Си заяви, че решение на "украинската криза" трябва да бъде намерено по политически път, спазвайки нормите и принципите в Устава на ООН, спазване на държавния суверенитет и териториалната цялост на двете страни.

В същото време резолюция на ООН още в първите дни след военното нахлуване на Русия в Украйна осъди с голямо мнозинство  войната, а Китай тогава се въздържа при гласуването. Украйна е член на ООН от 1945 г. и присъства в организацията в международно признатите си граници от 1991 г., тоест заедно с Крим и всички окупирани от Русия в последните 10 години територии.

Според различни данни на службите на западни държави Китай доставя стоки с възможна двойна употреба за военната индустрия на Русия. По време на визитата си в Китай държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предупреди за налагането на санкции, а европейските лидери се опитаха да убедят китайския лидер да не оказва подкрепа на руската военна машина по време на визитата му в Европа в началото на май.

По данните на Държавния департамент на САЩ 90% от микроелектрониката, използвана в Русия, е внос от Китай, изтъкна Блинкен. Според анализаторите от Института за изследване на войната руската военна индустрия става все по-зависима от китайските доставки.

Си Дзинпин засегна и войната в Израел, отбелязвайки, че с Путин е обсъдено овладяването на кризата и решаването на въпроса на основата на формулата на ООН за две държави.

И Си, и Путин се обявиха за създаването на "многополюсен свят", спазвайки обаче принципите на сегашната структура - ООН, Съвета за сигурност на ООН и други международни институции, и критикуваха като заплаха за глобалната сигурност американската хегемония и отново отбелязаха своите близки отношения и стратегическо партньорство.