Прегряващата руска икономика връща на дневен ред лихвените повишения

Руската централна банка поддържа референтния си лихвен процент повече от пет месеца на най-високото си ниво от началото на войната срещу Украйна, вярвайки, че може да започне със съкращенията по-късно тази година. Данните за инфлацията обаче може би ще трябва да поставят на пауза тези планове.

Ускоряването на ръста на цените през последните седмици е хванало централната банка неподготвена, съобщават за Bloomberg запознати източници, пожелали анонимност. Сега не е ясно дали политиците ще могат да разхлабят паричната политика преди края на годината, като дори може да се наложи да я затегнат допълнително, казват още запознатите.

Централната банка беше уверена, че задържането на основния лихвен процент на 16%, най-високото ниво от април 2022 г., но под равнището от 20% непосредствено след инвазията, е достатъчно, за да започне да движи инфлацията обратно към нейната цел от 4%.

Все пак годишният ръст на цените се ускори до 7,84% през април от 7,72% през март, докато седмичните данни за май показват, че той продължава да се ускорява. Инфлационните очаквания сред населението също се повишиха до 11,7% през май от 11% през април, според проучване на централната банка.

Преди срещата за паричната политика през април ръководството на регулатора вярваше, че промените в потребителските цени сигнализират отслабване на инфлацията. Те обсъдиха дали тази тенденция ще продължи, като се имат предвид други фактори като затегнат пазар на труда и стабилна инвестиционна активност, според резюме на дискусията за лихвите.

Данните за инфлацията през април, публикувани след тази среща, обаче показаха, че ръстът на цените остава висок. Цифрите поставят под съмнение априлската прогноза на централната банка, че инфлацията ще достигне 4,3-4,8% в края на 2024 г.

По-късно заместник-управителят на централната банка Алексей Заботкин сравни икономиката с прегряваща кола.

„Невъзможно е да изстискаме от икономиката повече, отколкото тя може да даде в сегашното си състояние“, каза Заботкин пред в. „Аргументи и факти“. „Все едно да продължавате да натискате газта, когато двигателят вече е на максимална скорост и колата се изкачва по стръмен хълм. Двигателят ще прегрее, ще спрете. И още по-лошо, рискувате да се спуснете назад“, коментира той.

Заботкин също така заяви пред репортери миналата седмица, че централната банка ще обмисли възможността за повишаване на лихвените проценти на заседанието си през юни, тъй като последните икономически данни засилват аргументите за поддържане на строга парична политика, съобщи „Интерфакс“. Той каза още, че са необходими 3 до 6 тримесечия, за да могат промените в лихвите да повлияят на икономиката.

„Силният икономически растеж е изненада за всички и това подхранва инфлацията и инфлационните очаквания“, каза Дмитрий Полевой, инвестиционен директор в базираната в Москва Astra Asset Management.

Според централната банка различни фактори стимулират ускоряването на инфлацията. Някои, като затегнатия пазар на труда, засилената конкуренция при заплащането, разходите за отбрана и програмите за преференциално кредитиране, са вътрешни. Но външни фактори като по-високите цени на енергоносителите и храните заради прекъсвания във веригата на доставки също допринасят, посочиха от регулатора в своя полугодишен доклад за финансовата стабилност.

Президентът Владимир Путин през април се опита да потуши опасенията на бизнес лобитата по отношение на кредитирането като каза, че вижда „положителни тенденции в посока надолу“ и същевременно предупреди, че заплахата от инфлация „все още е надвиснала над нас“.

Брутният вътрешен продукт се увеличи с 5,4% на годишна база през първото тримесечие, почти с процентен пункт повече от оценката на централната банка. Регулаторите предвиждат забавяне на растежа през четвъртото тримесечие до 0,5-1,5%.

„Строгата парична политика трябва да работи за охлаждане на вътрешното търсене“, посочи Олга Беленкая, икономист във Finam в Москва. „Но това не е много ефективно, тъй като значителна част от това търсене е слабо зависимо от лихвените проценти“ и все още има много инфлационни рискове, допълни тя.