Кървавата руска ракетна атака посред бял ден срещу Киев и други украински градове, която удари и детска онкологична болница, даде ужасен фон на срещата във Вашингтон по случай 75-ата годишнина на НАТО. Организацията, създадена през 1949 г., за да осигури траен мир в Европа, все още се бори с най-голямата заплаха за европейската сигурност от основаването си. Войната в Украйна е едновременно предизвикателство за алианса и потвърждение на необходимостта той все още да съществува. Но резултатите от срещата изглежда ще бъдат неубедителни, пише Financial Times в редакционен коментар.
Рисковете за организацията, за съжаление, не са само външни. Срещата във Вашингтон е помрачена от опасения за здравето на 81-годишния американски президент Джо Байдън, които поставиха на фокус възможността Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом. Доминиращият член на НАТО може скоро да бъде ръководен от президент, който може да прекрати помощта на САЩ за Украйна и дори и да не оттегли изцяло американския чадър за сигурност, да поиска европейските членове да носят много повече от тежестта на собствената си сигурност.
Други лидери на ключови членове на НАТО – френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц - междувременно се борят с нарастващия популизъм, който може да ограничи способността им да увеличат разходите за отбрана. Великобритания, чийто нов лейбъристки премиер сър Киър Стармър пристигна във Вашингтон след убедителна изборна победа, изведнъж изглежда бастион на умереността. Но Стармър е между чука и наковалнята - между фискалния натиск и настояването на началниците на армията да се спре упадъкът на една от най-способните армии на НАТО.
Ако част от задачата на срещата във Вашингтон е да се застрахова алиансът срещу втори мандат на Тръмп, изглежда, че това до голяма степен няма да успее. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг (негов наследник ще бъде Марк Рюте – бел. прев.) се опита да осигури многогодишен финансов пакет за военна помощ за Украйна, но съюзниците се съгласиха само на 40 млрд. евро през следващата година.
Ще има важни стъпки за „натовска“ помощ и обучение за Украйна, като се използват повече ресурсите на алианса. НАТО ще поеме координацията на дарените оръжия и доставките на боеприпаси от 57-членната група за координиране на помощта за Киев във формат „Рамщайн“. Ново военно командване на НАТО във Висбаден, Германия, ще се превърне в център за планиране за обучение и оборудване на украинските войски. САЩ и други обещаха повече жизненоважни системи за противовъздушна отбрана и оръжия на Киев.
Но по отношение на централния въпрос за бъдещото членство на Украйна в НАТО езикът на срещата вероятно ще отбележи малък напредък спрямо миналогодишното неясно твърдение, че алиансът ще отправи покана към Киев да се присъедини, „след като съюзниците се съгласят и бъдат изпълнени условията“. Приемането на Украйна днес не е на дневен ред; това може да въвлече НАТО в конфликт с ядрената Русия. Би трябвало обаче да е възможно да се отправи покана сега, която да постави Киев на пътя към присъединяването скоро след като конфликтът приключи.
НАТО може да се похвали, че 23 от неговите 32 членки сега изпълняват целта да изразходват най-малко 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, спрямо само три преди десетилетие. Европейските членки и Канада заедно рязко увеличиха разходите. Но като се има предвид нарастващата агресия на Русия, целта от 2,5 процента - постигната само от шепа членове на НАТО - вече изглежда по-подходяща.
Посещението в Москва на индийския премиер Нарендра Моди в същия ден, когато руските ракети удариха Киев, показа, че президентът Владимир Путин все още може да разчита на лидери извън Запада, които са готови да се договарят с него. Фактът обаче, че официалните съюзи на Русия са с автокрации като Беларус и Северна Корея, е в ярък контраст със сцената, на която 32 съюзници в НАТО, плюс азиатско-тихоокеански демокрации като Япония и Австралия, отбелязват 75 години от съвместния проект. Държавите от НАТО все още разполагат със страховита икономическа и военна мощ, но те трябва да я използват, завършва британското издание.


Китай завладява автомобилния пазар у нас
VII СУ „Найден Геров“ спечели състезанието за IV клас от спортния празник „Бързи и сръчни“ - Есен 2026
Трима бъдещи юристи избраха Окръжен съд – Варна за своя стаж
Как да реагирате, ако спукате гума на магистралата?
Над 150 души са дариха кръв за пострадалите на АМ „Тракия“ във Варна
MSCI премахва Strategy Inc. от своите бенчмаркове за акции
Акциите на Nvidia се сриват, бордът обмисля да отстрани Хуанг
Субран от Allianz: Пазарите подценяват ръста на инфлацията
Изолацията не е решение - икономическата свързаност остава ключова за растежа
Иран произвежда по 50 балистични ракети месечно въпреки щетите по индустрията
Хиперкола, за която едва ли сте чували, отива на търг
Тoyota възроди марката Scion с много евтин пикап
Този Citroen има шест колела, баня с биде и ускорява като спортна кола
Новата Dacia Sandero ще е електрическа, с над 400 км пробег
Дори здравият хибриден двигател на Toyota има слабо място
Южнякът вдига днес температурите до летни
Джак Изкормвача: Дали най-известният сериен убиец е мит, създаден от пресата?
Защо сибирски шаман бие барабана, за да спечели войната за Путин?
Икономическата обстановка у нас се влошава, има спад на обявите за работа
Край Калининград пристигат нови танкове K2 и гаубици K9
преди 2 години Кървавата руска атака с американска ракета е по-кървава от атака с руска ракета. Нищо, че зенитната ракета има само 22 кг взрив, а Х-101 има взрив къде половин тон. Х-101 би помела всички съборетини наоколо, но такова нещо няма. За простите уфци това няма значение. Има само осколки от зенитна ракета. Ама има ли значение каква е ракетата и кой я е изстрелял? След като за всичко са виновни евр... опс, руснаците? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години И в НАТО е пълно с корумпета, облечени във ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Стигнах до кървавата руска атака с американска ракета. От там-нататък е ясно, че все по-трудно ще му е на нато и даже тиктокърите няма да му помогнат. :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години ...и кво му е трудното? че след 30 години лежане пак требва да се работи, може би?... ако го бяхте опляскали още след нападението срещу Грузия, изобщо нямаше да се стигне до тук... отговор Сигнализирай за неуместен коментар