Заплахата от Китай принуди Япония да преразгледа сигурността си

Орбитата на външната политика и политиката на сигурност на Япония е далеч от източната част на Европа, като Токио е на около 8200 километра от Киев по права линия. Япония обаче подкрепи Украйна след нападението на Русия.

В средата на юни тази година Токио обеща още по-конкретна подкрепа за източноевропейската страна като част от 10-годишно споразумение за сигурност на стойност 4,5 млрд. долара, пише за Politico Александър Гьорлах, експерт по демокрациите в Източна Азия, който преподава демократична теория в Нюйоркския университет. Споразумението беше подписано от японския премиер Фумио Кишида и украинския президент Володимир Зеленски в кулоарите на Г-7.

Япония сега е решена да бъде призната за важна част от трансатлантическата и европейската архитектура на сигурността. Примерът, който най-добре илюстрира това, е може би посещението на Кишида в Киев през март 2023 г. Присъствието на японския лидер имаше за цел да сигнализира както на Москва, така и на нейния основен партньор Пекин, че страната му ще се откаже от неутралната позиция, която възприе след Втората световна война, посочва Гьорлах.

От гледна точка на Токио войната в Украйна поставя под въпрос и архитектурата на сигурността в Азия. В резултат на това не само Япония, но и страни като Южна Корея, Тайван и Филипините укрепват своите съюзи помежду си и със САЩ. В замяна на ангажимента си към Европа Токио сега иска подкрепата на свободния свят в случай на китайска атака срещу демократичен Тайван.

Президентът на Русия Владимир Путин подкрепя президента на Китай Си Дзинпин в убеждението, че Тайван е част от Китай и, ако е необходимо, трябва да бъде „обединен“ с родината си със силата на оръжието. Освен това, за разлика от своите предшественици, Си даде да се разбере, че иска да разреши „тайванския въпрос“ по време на своето управление и да постави острова под свой контрол.

Япония, от своя страна, е близък съюзник на малката островна държава. Въпреки че Японската империя пое контрола над Тайван и го колонизира, колониалната сила там действа различно в сравнение с Южна Корея и Китай, където извърши ужасяващи престъпления. Тъй като следвоенна Япония не се е дистанцирала ясно от тези расистки престъпления, отношенията със Сеул и Пекин остават напрегнати. И все пак в Тайван, където местните жители не са били избивани масово, днес хората говорят топло за Япония.

Освен това няма сценарий на война, при който Япония да не бъде засегната от агресията на Китай срещу Тайван. Освен че е много близо до островната държава, в Япония има и около 54 хил. американски войници, много от които на остров Окинава. Вашингтон многократно е заявявал, че ще подкрепи Тайван военно, ако Си атакува острова.

В допълнение, половината от световния контейнерен трафик минава през Тайванския пролив - морският път, който разделя Тайван и Китай.

И така, Япония сега призовава Европа, не на последно място в името на собствените си интереси, да се подготви за потенциален конфликт.

Разбира се, такъв конфликт не е задължително да бъде под формата на военна офанзива от Пекин. Ако Китай предотврати движението на стоки към и от Тайван с морска блокада, това би повлияло на световната икономика, най-вече заради прекъсването на производството на чипове. Тайван разполага с енергийни резерви за само две седмици.

Пред лицето на тази заплаха обаче Япония не гледа само към Европа, а се опитва да се позиционира в регионални съзвездия. В близкото минало Япония проведе тристранни срещи с Южна Корея и САЩ, от една страна, и Южна Корея и Китай, от друга. Токио е част и от Quad, индо-тихоокеанска инициатива за сигурност заедно с Индия, САЩ и Австралия.

Япония поддържа и морски диалог с Филипините, които са под постоянна заплаха от Китай, тъй като Пекин иска да контролира части от Западно Филипинско море. Като пряк съсед на Тайван Манила се опасява, че нападение срещу малкия остров от китайската армия също може да предизвика регионален пожар.

Тези свободни съюзи между държави, основани на остри общи интереси, са новият формат в Източна Азия. САЩ също се адаптират към този нов подход, тъй като той обещава гъвкавост във време, когато Русия и Китай могат да торпилират съвместен глобален подход с правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН.

Вашингтон също така изглежда е разбрал, че сътрудничеството не само ще бъде ключово през XXI век, но и че местните участници може да са в по-добра позиция да сдържат и успешно възпират регионална заплаха. Следователно почти няма страна в Азия, където армията на САЩ да не е предлагала обучение по сигурността или други услуги на своите партньори през последните години.

Нещо повече, споделянето на военни технологии - като например в пакта AUKUS с Австралия и Обединеното кралство, демонстрира желанието на Америка да следва този нов министранен подход.

Това може да посочи пътя, който Вашингтон иска да следва с партньорите си в Европа. И ако това е така, Европа наистина трябва да се подготви да създаде по-силна регионална сила със способности за самоотбрана, независимо кой ще спечели Белия дом през ноември.

Сега Япония е готова да поеме важна роля в този нов микс за сигурност. Първата стъпка ще бъде Токио да изгради доверие със съседите си и ако това стане, от тези мини съюзи може да произлезе азиатското НАТО, макар че вероятно ще изглежда много различно от трансатлантическия си двойник.

Европейските партньори, от друга страна, трябва да започнат да насочват очите си към Далечния изток и да приемат ангажимента на Япония към Украйна като вдъхновение за техния евентуален ангажимент към демократичния Тайван.