Успехът на крайната десница показва продължаващия разрив между Източна и Западна Германия

След падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. бившият западногермански канцлер Вили Бранд прогнозира, че обединението най-накрая ще позволи на „това, което си принадлежи, да расте заедно“.

Колко оптимистично звучи този образ на органично оздравяване 35 години по-късно, пише редакторът на The Guardian Филип Олтерман. Историческите резултати от изборите в Тюрингия и Саксония от неделя вечер рисуват картина на Германия, чиито източни и западни региони, ако не друго, се отдалечават все повече и повече.

Крайнодясната, антиимигрантска партия "Алтернатива за Германия" (AfD) се носи на популистка вълна в най-голямата европейска икономика. Ако федералните избори се проведат утре, последните проучвания сочат, че партията може да стане втората по сила група в Бундестага.

Но само в източните провинции AfD може да претендира за мандат за съставяне на следващото правителство, както лидерът ѝ в Тюрингия Бьорн Хьоке вече направи, след като за първи път в историята си излезе начело на изборите в провинцията с над 30% от гласовете.

И в нито една от западните провинции социологическите проучвания не предвиждат, че крайната десница ще отправи толкова сериозно предизвикателство към утвърдените партии в център-дясно и център-ляво, както в Саксония, където прогнозите сочат, че AfD ще се състезава с консервативния Християндемократически съюз (ХДС), който има малка преднина в екзитполовете.

В Бранденбург, провинцията, която обгражда столицата Берлин, също се очаква AfD да се превърне в най-силната партия по-късно този месец.

Докато останалите партии успяват да поддържат санитарния кордон около крайната десница и да ѝ попречат да получи мнозинство, мечтите ѝ за завземане на властта вероятно ще останат само пожелателни. Въпреки това утвърждаването на AfD като доминираща регионална сила повдига сериозни и обезпокоителни въпроси за политическата идентичност на Германия и за това как тя да овладее възхода на подобни сили в бъдеще.

В продължение на години в Германия се приемаше, че след като източните провинции „догонят“ останалата част от страната в икономическо отношение, техните политически перспективи ще се изравнят. Според тези разсъждения възходът на AfD е протестен вот срещу продължаващото неравенство в доходите, заетостта и стандарта на живот.

Но икономиката и демографията само донякъде обясняват резултатите от гласуването на 1 септември. Населението на Изтока е по-възрастно от това на Запада, но то вече не е демографски „обезкървено“, както беше през последните години на Германската демократична република (ГДР) и последвалите две десетилетия. Всъщност от 2017 г. насам всяка година все повече хора мигрират от запад на изток.

Безработицата е по-висока, но съвсем малко - истинският контраст тук е между Северна и Южна Германия. През последните две години икономиките на източните провинции растат по-бързо от тези на запад, тъй като световни играчи като Tesla и Intel създават заводи в източните земи. Нивата на имиграция в източните провинции, които отидоха до урните в неделя вечерта, са сред най-ниските в цяла Германия.

Според проучване, публикувано от правителството на Олаф Шолц в началото на тази година, около 19% от източногерманците казват, че се чувстват изоставени. Това е два пъти повече, отколкото на запад (8%), но все пак предполага, че 80% от населението на петте източни провинции не смята, че губи. Въпреки това значителен брой от тях гласуват за партия, която в своя тюрингски клон е призната за дясноекстремистка.

Роденият в Източна Германия социолог Щефен Мау използва за тази тенденция понятието „осификация“ (ossifikation) - заигравка с жаргонния термин за бившите граждани на ГДР и биологичния процес, при който тъканта се втвърдява в кост. В своята неотдавнашна книга Ungleich Vereint ("Неравностойно обединена") Мау пише, че Източна Германия гласува различно от Западна, именно защото вече е наваксала изоставането си и сега претендира за правото да отстоява своята собствена идентичност.

В книгата си Tausend Aufbrüche ("Хиляда начинания"), която тази година спечели най-голямата германска награда за нехудожествена литература, родената в ГДР историчка Кристина Морина казва, че AfD печели на изток, защото е успяла да се възползва от специфичното разбиране за това какво означава демокрация, което се е формирало през 40-те години на комунистическо управление и остава различно от това на запад.

Това може да звучи парадоксално, тъй като ГДР е била еднопартийна диктатура без свободни избори и без разделение на държавните власти. Въпреки това режимът в ГДР претендираше за понятието „демокрация“ за собствените си цели, и то категорично.

„Източна Германия също претендираше за себе си, че е намерила демократичен отговор на националсоциализма“, каза Морина в скорошно интервю за Guardian. „Само че разказът на комунистите за това как работи демокрацията беше дълбоко популистки, който претендираше, че е по-истински и по-представителен за реалните хора от демокрацията на Запад, която според тях просто организира класовите йерархии и представлява интересите на капитала“.

Според нея историческият опит с този вид псевдодемокрация е едно от обясненията защо AfD успява да мобилизира толкова много предишни негласували избиратели в източната част на страната в сравнение с други партии.

За разлика от утвърдените центристки партии, AfD не само провежда митинги по време на кампанията, но и организира spaziergänge, „разходки“ из градските центрове, които имат за цел да напомнят за мирните протести от понеделниците, съпътствали разпадането на социалистическа Източна Германия. Това е единствената партия в Германия, която призовава президентът да бъде избиран пряко от гражданите, а не чрез федерално събрание, и се застъпва за пряка демокрация в швейцарски стил с редовни референдуми.

„В предизборните си кампании AfD много ефективно се възползва от опит, който е широко разпространен сред източногерманците“, казва Морина. „Това, че не се чува мнението ти чрез гласуване, чрез ангажиране в политически партии, граждански групи или профсъюзи, а чрез мобилизиране на масите за улични протести“.

Има всички основания да не вярваме на твърдението на AfD, че просто представлява различна демократична традиция. В основата на нейната история за овластяване лежи дълбоко расистко мислене, което превръща източните хора в по-чисти германци, защото са се противопоставили на мултикултурализма и на всички идеи, които навлязоха в западногерманския дискурс след студентските революции от 1968 г.

Но както Мау, така и Морина предполагат, че връщането на крайнодесните избиратели може да се осъществи само чрез прякото им ангажиране с нетрадиционни и творчески средства, като например местни граждански събрания. За да се спре и в крайна сметка да се обърне тенденцията на отдалечаване на Източна и Западна Германия, политическият център трябва да започне да мисли нестандартно.

/БГНЕС/