Сенките от историята между Украйна и Полша преследват Зеленски

Украинският президент Володимир Зеленски излезе умислен от среща миналия месец с висшия дипломат на Полша, който обля със студена вода амбициите на Украйна за бързо присъединяване към Европейския съюз (ЕС).

По време на разговора им в Киев външният министър на Полша Радослав Сикорски подчерта исканията на Варшава жертвите на кланетата на етнически поляци от епохата на Втората световна война да бъдат ексхумирани от територията, която сега принадлежи на Украйна - и обвърза въпроса с преговорите за членство в ЕС.

Разривът съвпада с нарастващата умора от войната сред западните съюзници на Киев, докато руските войски напредват в източната част на страната. Стремежът на Зеленски Украйна, страна, по-голяма по територия от Франция и със силно развит селскостопански сектор, да си осигури бързо присъединяване към ЕС, предполага, че пропастта между Киев и най-важните му поддръжници се разширява.

Междувременно Киев не успява да спечели подкрепа за кандидатурата си за член на НАТО и е изправен пред недостиг на оръжия и пари преди президентските избори в САЩ на 5 ноември, в които претендентите предлагат драстично различни гледни точки за развоя на войната.

Растящото напрежение между Полша и Украйна, които прекъсната техните отношения дори по време на руската инвазия, подчертават трудностите за Киев по отношение на западната интеграция.

„Украйна е в много сложна ситуация не само заради войната“, коментира Джуди Демпси, чуждестранен сътрудник в Carnegie Europe. „Това е недовършена работа от миналото“.

Нещата изглеждаха по-обнадеждаващи преди година. Когато Доналд Туск се завърна на премиерския пост в Полша, той обеща да подобри отношенията с Киев, които пострадаха при предишното националистическо правителство. Тази администрация наложи забрана върху вноса на украинско зърно в отговор на протестите на фермерите, които осъдиха това, което те нарекоха спад на цените, предизвикан от пренасищането с пшеница заради щедрите доставки от изток.

Официални лица в Киев възлагаха надежди на Туск, бивш председател на Европейския съвет, да действа като съюзник в опитите на Украйна да влезе в ЕС – сложна процедура, която може да отнеме десетилетие.

Но Туск също трябваше да се ориентира в полската политика. Въпреки че той се ангажира да осигури подкрепа за Киев в първата си реч пред парламента миналия декември, премиерът увери, че ще покаже „сърдечна и приятелска категоричност“ по въпроси, които биха могли да застрашат националните интереси на Полша.

Спомени от Волиния

Ако присъединяването към ЕС може да бъде договорено на политически форум, въпросът за кланетата на поляци през 1943 г. от украински националисти в района на Волиния се превръща в много повече от дебат сред историците. Приблизително 100 000 души, включително жени и деца, са загинали в клането.

Вицепремиерът Владислав Косиняк-Камиш, който ръководи една от сравнително новите партии в управляващата коалиция, казва, че присъединяването на Украйна към ЕС е изключено, докато мъртвите не бъдат третирани с уважение. Туск повтори думите му.

„Има нужда да се разровим в тази история, ако искаме да изградим добро бъдеще“, каза той на пресконференция във Варшава в края на август. „Докато няма уважение към тези стандарти от украинска страна, Украйна със сигурност няма да стане част от европейското семейство“.

Разбира се, Полша продължава да призовава за все по-голяма военна подкрепа за Украйна, по-строги санкции срещу Русия и е приела почти 2 милиона бежанци от началото на войната. Но и двете страни трябва да решат някои болезнени исторически въпроси.