Как работи избирателната система в САЩ и кога ще разберем кой е спечелил?

Избирателната система на САЩ е пълна с терминология, която се оказва непозната за останалата част от света на всеки четири години - от предварителните избори до събранията на електорите и Избирателната колегия.

Днес (5 ноември) американците ще отидат до урните за президентските избори в САЩ. В изборите могат да гласуват всички граждани на възраст над 18 години.

Победителят ще встъпи в длъжност през януари 2025 г. за 4-годишен мандат.

Как функционира системата на Избирателната колегия?

Всъщност американците не гласуват директно за това кой да бъде президент и вицепрезидент.

Вместо това те гласуват за „електори“ - членове на Електоралната колегия - които подкрепят техния избор на кандидат за съответните длъжности.

Всеки щат има определен брой електори в зависимост от населението си. В страната има общо 538 електори - по един за всеки член на Конгреса, както и трима допълнителни електори от окръг Колумбия.

Калифорния, с население от близо 40 млн. души, има 55 гласа в колегията, докато Северна Дакота, в която живеят около 762 хил. души, има само три гласа.

В повечето щати действа системата „победителят взима всичко“, така че ако даден кандидат спечели най-много гласове в даден щат, той получава всички гласове в Избирателната колегия.

Ако вземем за пример Калифорния, 40-милионното население на щата подаде около 17,1 млн. гласа на изборите през 2020 г.: 11 110 250 за Байдън и 6 006 429 за Тръмп - което означава, че техните електорални гласове отидоха за Байдън.

Само два щата, Мейн и Небраска, които имат съответно четирима и петима електори, разделят електоралните си гласове според това колко гласа от населението получава всеки кандидат. Първите двама електори отиват при общия победител в гласуването на гражданите, а останалите се разпределят пропорционално.

Кандидатът, който пръв събере 270 гласа в Избирателната колегия, печели президентския пост. На последните избори Байдън спечели с 306 гласа срещу 232 за Тръмп.

Ако никой от кандидатите не получи абсолютно мнозинство, президентът се избира от Камарата на представителите по специална система, която за последен път е използвана преди повече от 200 години.

Поради начина, по който работи системата на Избирателната колегия, кандидатът, който е най-популярен сред избирателите, може и да не бъде избран за президент.

Това се случи през 2016 г., когато Хилъри Клинтън получи почти 3 милиона гласа повече от Доналд Тръмп - но той спечели президентския пост с 304 гласа от Избирателната колегия срещу нейните 227.

През 2000 г. Джордж У. Буш спечели с 271 гласа от Избирателната колегия, но кандидатът на демократите Ал Гор имаше превес в народния вот с повече от половин милион гласа.

Вероятният победител обикновено се обявява в нощта на изборите, но действителното гласуване в Избирателната колегия се провежда през декември, когато електорите се събират в своите щати.

Кои са "колебаещите се щати" и колко важни са те?

Щатите, в които резултатът е неясен, известни също като щати, в които се водят битки, имат непропорционално голямо влияние в президентските избори.

Както показва наименованието, това са щатите, които през годините преминават от гласуване за републиканците към гласуване за демократите и обратно, тъй като населението им е сравнително равномерно разпределено в подкрепа на двете партии.

Милиони долари се влагат в кампаниите в колебаещите се щати, тъй като спечелването на допълнителните гласове в колегията може да бъде от решаващо значение.

През 2024 г. сред критичните щати вероятно ще бъдат Аризона, Джорджия, Мичиган, Невада, Пенсилвания и Уисконсин. В социологическо проучване от ноември Тръмп изпреварваше във всички щати с изключение на Уисконсин.

Защо денят на изборите е винаги във вторник?

Изборният ден винаги е първият вторник след първия понеделник на ноември от 1845 г. насам.

Според някои причината е, че през XIX в. повечето граждани са работили като фермери и са живеели далеч от избирателните си секции, като често са пътували поне един ден, за да гласуват.

Това означава, че законодателите е трябвало да предвидят двудневен период за изборния ден. Уикендите са били непрактични, защото повечето хора са посещавали църква, а сряда е била пазарен ден за фермерите, което е направило вторник най-добрата възможност.

Кога ще разберем кой е спечелил?

Експерти посочват, че тази година нараства рискът от забавяния и усложнения, като например правни предизвикателства при преброяването на гласовете.

До вторник са гласували около 81 млн. души, което е повече от половината от общия брой бюлетини, подадени през 2020 г.

Първите избирателни секции затварят в 18:00 ч. източно време (23:00 ч. по Гринуич), но когато надпреварата е напрегната, може да минат дни, преди да бъде прогнозиран победител.

През 2020 г. американските медии обявиха кандидата на Демократическата партия Джо Байдън за победител в събота, 7 ноември, въпреки че избирателните секции бяха затворени във вторник преди това.

През 2016 г. и 2012 г. гласоподавателите трябваше да чакат по-кратко.

След като гласовете бъдат подадени, местните служители, които могат да бъдат назначени или избрани, ги обработват и преброяват. Методите за преброяване на гласовете се различават в отделните населени места.

Много щати промениха избирателните закони, за да могат гласовете, изпратени по пощата или от чужбина, да бъдат подготвени за преброяване преди изборния ден, въпреки че Пенсилвания и Уисконсин не са направили подобни промени.

И двата града са бойно поле, което може да се обърне в полза на някоя от партиите. Тъй като не е позволено бюлетините, изпратени по пощата, да бъдат обработвани до 5 ноември, това може да забави преброяването.

Особено близкият брой гласове също може да доведе до повторно преброяване.

Вместо да изчакват обявяването на победителите от местните власти, новинарските емисии в САЩ обявяват надпреварите въз основа на данните от гласуването. Но този процес не е официален и резултатите все още трябва да бъдат заверени на щатско ниво, като всяка бюлетина бъде отчетена.

Крайният срок, в който щатите трябва да удостоверят резултатите си, е 11 декември, а след това назначените от всеки щат избиратели гласуват за кандидата, спечелил в народния вот.

До 25 декември удостоверенията на избирателите от всеки щат трябва да бъдат получени от председателя на Сената, който е и вицепрезидент - Харис.

На 6 януари Конгресът преброява и потвърждава резултатите, преди новият президент да бъде вкаран в длъжност на 20 януари. Сертифицирането е формалност, но експертите предупреждават, че рискът от пречки нараства.

Най-малко 22 окръжни изборни служители са гласували през 2022 г. за отлагане на сертифицирането в щатите, в които се водят битки, отбелязват експертите на Brookings в коментар от миналия месец. Това е почти 30-процентно увеличение в сравнение с 2020 г.

Най-малко 35 изборни служители са „отказали да сертифицират изборните резултати и може да са в състояние да го направят отново“, според Граждани за отговорност и етика във Вашингтон (CREW).

Процесът на сертифициране е особено политизиран, откакто Тръмп отказа да признае изборите през 2020 г.

В тази надпревара десетки правни предизвикателства от страна на Тръмп и неговите съюзници бяха отхвърлени от съдилищата.

В навечерието на изборния ден се наблюдава поток от съдебни искове от двете страни, което също може да усложни отчитането на резултатите.

Източник: БГНЕС