Пред заплахата от мита Европа търси варианти да омилостиви Тръмп

Европейският съюз обмисля варианти как да успокои Доналд Тръмп при завръщането му в Белия дом, докато той се готви за възобновяване на американските мита и други заплахи за търговията. В същото време ЕС води тежки разговори за отношенията си с Китай, пише Ройтерс.

Тръмп предупреди малко преди победата си на президентските избори в САЩ, че блокът ще трябва да „плати висока цена“ за това, че не купува достатъчно американски износни стоки.

Брюксел признава, че заплахите от мита от 10% върху целия американски внос и от 60% върху този от Китай са правдоподобни, а не само предизборна реторика, казват официални представители на ЕС.

Европейската комисия вече започна да моделира последиците за блока като цяло и за страните, които вероятно ще понесат най-тежкия удар. Те може да включват големия автомобилен производител Германия и Италия, вторият по големина износител към САЩ сред страните членки на ЕС.

Макар и сдържани публично, някои европейски правителства изразиха притеснения преди изборите, казват дипломати на ЕС.

Освен прекия удар за вялата икономика на ЕС от митата върху нейните продукти съюзът може да понесе и втори удар, тъй като китайските производители на практика са изправени пред по-големи бариери пред САЩ и може да насочат повече износ към Европа.

В отговор на митата на Тръмп през 2018 г. върху стоманата от ЕС съюзът предприе предпазни мерки, за да ограничи вноса на освободена от мита стомана на своите пазари. Но тази мерки ще изтекат през юни 2026 г. и удължаването им не е възможно съгласно правилата на ЕС и Световната търговска организация (СТО).

ЕС ще се стреми да влезе в контакт с бъдещата администрация на Тръмп преди встъпването ѝ в длъжност и вече обмисля бъдещи области на сътрудничество, които може да смекчат или дори да премахнат заплахата от мита.

Една възможна област е втечненият природен газ, който ЕС може да внася повече от САЩ, за да смекчи търговския дефицит, който тревожи Тръмп.

Да правиш бизнес с Тръмп

През 2018 г. Тръмп и тогавашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер договориха сделка, която включваше желанието на ЕС да внася повече американски втечнен природен газ. Тя помогна за предотвратяването на нови мита върху стоки от ЕС извън стоманата и алуминия.

Сега Брюксел се надява, че Тръмп отново ще се окаже президент, с когото може да се прави бизнес.

Инвестициите в ЕС за диверсификация на енергийните доставки, особено след нашествието на Русия в Украйна, може да доведат до повишени потоци от втечнен природен газ от САЩ, смятат представители на ЕС.

Някои дипломати на съюза считат, че Китай, към който политиката на САЩ вероятно ще се втвърди, може да бъде следващата област на сътрудничество, въпреки че желанието на ЕС да се придържа към правилата на световната търговия и да намали риска, но не и да се откъсне от Китай, ще затрудни обсъжданията.

Президентският мандат на Тръмп има и други последици за Европа, която е изправена пред дългосрочното предизвикателство как да финансира социалните разходи за застаряващото население при скромен икономически растеж.

Ако Тръмп намали подкрепата за НАТО и войната в Украйна, правителствата в Европа ще трябва да финансират нарасналите разходи за отбрана от бюджети, които вече са под натиск от нивата на националния дълг, който е близо 90% от брутния вътрешен продукт.

Ако бъдат задействани, предложенията на Тръмп ще натежат върху европейския растеж и вероятно ще понижат инфлацията, особено ако промишлените производители, които вече преминават през дълга промишлена рецесия, започнат да ограничават работната ръка.

Нарастване на вноса от Китай също може да отслаби цените, а повишение на производството на петрол и добива на въглища от САЩ може да засили дефлационния натиск.

Инфлационните мита на Тръмп и по-високият бюджетен дефицит вероятно ще засилят долара, така че САЩ може да изнесат част от собствената си инфлация, но това няма да е достатъчно, за да компенсират други фактори, които натежават върху цените.

Това може да принуди Европейската централна банка да понижи лихвите под 2% догодина, където тя отново ще стимулира растежа след години на ограничителни политики.