Губещият залог на Русия, Иран и „Хизбула“ с Асад

Много актьори имат роля в падането на сирийския лидер Башар Асад: „Хаят Тахрир аш-Шам“, ислямистката групировка, която бе начело на офанзивата; Турция, която я подкрепяше; безбройните сирийски групи и хора, които дадоха финалния тласък на омразния им диктатор. Но падането на Асад бе дело и на един мъртвец – Яхия Синуар, пише колумнистът на Bloomberg Хал Брандс в материал.

Когато Синуар нареди изпълнението на атаката на „Хамас“ срещу Израел през октомври 2023 г., той искаше да направи революция в Близкия изток. Днес силите в региона се пренареждат, просто не както Синуар възнамеряваше: впечатляващо успешната израелска офанзива остави „Хамас“ и останалата част от иранската „ос на съпротива“ в руини, а сега направи и Асад поредната си жертва.

Бойците на „Хамас“, които влязоха в Израел на 7 октомври, искаха нещо повече от това да изнасилват, отвличат и убиват. Те искаха да разбият на пух и прах израелската сигурност и да започнат война на няколко фронта, която да унищожи израелската държава.

За известно време стратегията изглежда работеше. Израел беше засмукан в мащабна, непопулярна на световната сцена война в Газа. Северните територии на страната бяха обезлюдени заради атаките на ливанската „Хизбула“. Хутите в Йемен фалираха израелското пристанище Ейлат с атаките си срещу кораби в Червено море. Иран изстрелваше ракети и пращаше дронове в израелски градове.

Всичко това се прие от много израелци като екзистенциално предизвикателство. Но разкривайки израелските слабости, Синуар в крайна сметка отприщи и силните им страни.

Четиринадесет месеца по-късно „Хамас“ е разбита и лидерите ѝ убити, включително Синуар. „Хизбула“ е тежко ранена – и принудена да приеме примирие – от експлодиращи пейджъри, въздушни удари и атаки срещу Южен Ливан. Иранските ракети не причиниха много щети на Израел, но отговорът разпокъса иранската въздушна отбрана и дълбоко засегна режима. Сега Сирия – основа на иранската регионална стратегия, падна като непряк резултат от израелските удари.

От години подкрепата на Иран, „Хизбула“ и Русия поддържаше Асад. Но Русия бе изцедена и разсеяна от войната в Украйна. Иран и „Хизбула“ поеха удари от Израел. Това отвори вратата пред „Хаят Тахрир аш-Шам“ за тяхното решително нападение срещу режима, което стана още едно непреднамерено последствие от мечтата на Синуар.

Резултатът е истинска революция в геополитиката в Близкия изток. Сирия е средството на Иран да стига до „Хизбула“ и неговия най-отдавнашен съюзник в Близкия изток. Падането на Асад лишава Иран от стратегическа дълбочина и обхват; значително усложнява задачата за възстановяването на мрежата от проксита, която бе тежко засегната.

Бягството на Асад също така е унижение за Русия, която обяви намесата си през 2015 г., с която спаси Асад, като голяма победа срещу Запада. Застрашавайки руските бази на сирийското средиземноморско крайбрежие, бягството също така заплашва и способността на Москва да оказва сила в Африка.

Израел и САЩ имат шанс да притиснат още повече Иран през идните месеци. Техеран изгуби най-добрите си противовъздушни системи, както и стратегическата застраховка, която „Хизбула“ и други проксита му осигуряваха. Сега страната е изправена и пред новия американски президент Доналд Тръмп, който вероятно ще засили санкциите.

Това не означава, че Близкият изток ще навлезе в нова ера на мир. Крахът на режима на Асад може да доведе до възраждането на „Ислямска държава“, появата на джихадистки режим в Дамаск или до потъване в хаос, който да се отрази на целия регион.

Не е ясна и съдбата на химическите оръжия на Асад, заради което израелските военновъздушни сили ги издирват. Също така отношенията между Вашингтон и Анкара може да станат много напрегнати, ако турците се възползват от възможността да нападнат сирийските кюрди, приближени до Вашингтон. И макар Иран да се намира в опасна позиция, все още има карти в ръкава си.

Хутите може да увеличат атаките си срещу свободното мореплаване, ако получат противокорабни ракети от Москва. Иран може да затегне хватката си върху Ирак чрез шиитските милиции там. Или може би един притиснат в ъгъла Иран ще се обърне към ядрените оръжия, изправяйки новата американска администрация пред избора между мълчаливо съгласие и началото на голямата близкоизточна война, която Тръмп обеща да избегне.

Но засега регионалното равновесие на силите е по-благоприятно за САЩ, Израел и техните съюзници, отколкото когато и да било в рамките на едно поколение.