Как конфликтът в Сирия може да повлияе на войната в Украйна и миграцията

Докато бунтовниците продължават да се бият с правителствените сили в Сирия, редица страни наблюдават ситуацията с голям интерес, подготвяйки се за потенциалните ефекти от рухването на режима на Башар Асад.

Сирийските бунтовници, водени от членове на Тахрир аш-Шам, си проправят път на юг по сирийската магистрала M5 и могат да достигнат до провинция Хомс, преди потенциално да пробият към северната ливанска граница, пише Euronews.

Това би било ключово военно постижение, тъй като ще успее да отреже Дамаск от голяма част от контролираната от Асад Сирийска република, както и от средиземноморското крайбрежие, руската военноморска база в Тартус и военното летище Хмеймим. Инфраструктурата там е изградена от Москва през 2015 г. по време на войната ѝ срещу групировките, противопоставящи се на Асад.

Това би било и политически шамар за Русия, твърд поддръжник на династията Асад още преди разпадането на Съветския съюз.

Турция се дистанцира от офанзивата, разглеждайки я като автономна военна инициатива на бунтовническите групи и Сирийското правителство на спасението.

„Би било погрешно да се обясняват събитията в Сирия с каквато и да е чуждестранна намеса“, изтъкна турският външен министър Хакан Фидан след посещение в Анкара на иранския му колега Абас Арагчи. Това послание беше адресирано директно до Техеран, но също и косвено до Кремъл - стабилен партньор на Иран в Сирия.

Ефектът Ливан

Събитията в Сирия неизбежно ще се отразят на Ливан, където примирието между Израел и „Хизбула“ е на кантар. Базираната в Ливан групировка, подкрепяна от Иран и решаваща част от военно-отбранителната система на Асад, беше отслабена от войната с Израел.

Ако сирийските бунтовници стигнат до Хомс и после до ливанската граница, „Хизбула“ ще бъде притисната в ъгъла в Ливан и ще бъде отрязана от ключов логистичен и снабдителен маршрут от Иран, минаващ през Ирак и Сирия. 

„Една от причините за това, което се случва днес в Сирия, е контролът на сирийско-ливанската граница, за да се предотврати преминаването на стратегически оръжия в Ливан“, коментира пред Euronews Антоан Хабчи, депутат от ливанския парламент.

„Турция се опитва да се увери, че ливанските граници не са маршрут за прехвърляне на стратегически оръжия през Сирия. Дори Асад не контролира преминаването през собствената си територия тук, която се ръководи от други фракции и международни сили, и по-специално от Иран“, изтъква Хабчи.

Първият дипломат на Турция Хакан Фидан заяви в понеделник, че последните събития „показват още веднъж, че Дамаск трябва да се помири със своя народ и легитимната опозиция“.

Това би принудило Иран да отстъпи част от своите интереси в Сирия на Турция и монархиите в Персийския залив, като разшири вътрешносирийската политическа платформа на режима в Дамаск към други политически актьори, близки до Турция и Катар.

Турция се стреми да увеличи влиянието си над Асад, за да засили позициите си в региона и да може да поддържа по-строг контрол над кюрдските сепаратисти, както и автономните богати на петрол сирийски убежища в северните райони на страната.

Нова бежанска криза?

След възобновяването на конфликта хиляди бежанци – по оценка на ООН цифрата достига 120 хил. души – са избягали от конфликтните зони в търсене на убежища на север.

Както при последната война в Сирия, Ливан очаква подновен приток на бежанци. Масовата миграция може да дестабилизира още повече малката страна от Близкия изток и впоследствие да достигне Европа, както стана преди десетилетие. Това е една от причините САЩ, Великобритания, Франция и Германия да призоват за незабавна деескалация на напрежението между всички страни. 

Междувременно Хабчи предложи Европейският съюз (ЕС) да създаде местни защитени зони.

„Регионът на Алепо и граничният регион с Турция ще станат безопасни, освободени от режимен контрол. Така че не е нужно да чакаме целият сирийски проблем да бъде разрешен, преди тези бежанци да се върнат на сирийска територия“, изтъква той. „Същата хуманитарна и финансова помощ, предоставена от ЕС и международната общност на сирийските бежанци в Ливан, може да бъде осигурена от тях в добре защитени зони (в Сирия)".

Турция, Иран, Русия и САЩ

Сирийската криза повишава залозите за Турция в региона и в друго отношение - дипломатически източници оценяват, че Анкара може да спечели лостове за влияние и в потенциални преговори за приключване на войната на Русия в Украйна.

Падането на Алепо изложи Кремъл на рискове от сътресения в отношенията с Техеран поради препокриващи се военни цели. Русия се стреми да облекчи ситуацията, като насърчи дискусиите между Анкара и Дамаск и предприе дипломатически усилия за започване на тристранни преговори.

Във вторник турският президент Реджеп Тайип Ердоган се свърза с руския държавен глава Владимир Путин, изразявайки пълната си подкрепа за „териториалната цялост“ на Сирия.

През последните две години Русия пренасочи оръжия, включително ракетни системи „Панцир“, от Сирия към Украйна. Разкриването на нейните слабости в Сирия може да намали влиянието на Москва във всякакви потенциални преговори, свързани с Украйна, ЕС и САЩ.

В същото време щурмови самолет A-10 на американската армия (от американската база Ал-Танф, Сирия) изигра важна роля, подкрепяйки нападения на кюрдските сепаратистки сили срещу изолирани единици на армията на Башар Асад.

Междувременно във вторник американски и руски служители си размениха обвинения в рамките на заседание на ООН, че подкрепят терористи. Заместник-посланикът на САЩ в ООН Робърт Ууд посочи, че Русия „подкрепя режими, които спонсорират тероризма по света“.

Подновеният конфликт в Сирия също така дава възможност на Израел да направи опит да удари цели в Сирия. Израелските отбранителни сили обявиха във вторник, че Салман Джумаа, високопоставен представител на „Хизбула“, е бил убит при удар на израелските военновъздушни сили близо до Дамаск.