Ръководителите на богатите страни са силно непопулярни и това вещае проблеми в бъдеще

Една от поуките след безпрецедентната година на избори по целия свят е, че избирателите в индустриализираните държави са особено недоволни, готови да свалят непопулярни лидери и да затруднят политиците на власт да задействат дръзки програми за промяна, пише Wall Street Journal.

Рядко политическите ръководители на богатия свят са били толкова силно нехаресвани. Нито един ръководител на индустриализирана страна с изключение на Швейцария няма положителен рейтинг, сочи допитване сред около 25 демокрации, осъществено от института Morning Consult. Управляващите партии, които отидоха на избори тази година, до голяма степен бяха наказани, включително в САЩ и Великобритания.

Президентът на САЩ Джо Байдън има рейтинг на одобрение от 37%. Канадският премиер Джъстин Трюдо има 26% одобрение, френският президент Еманюел Макрон е одобряван от едва 19% от французите, а германският канцлер Олаф Шолц – от само 18% от германците, показват данните на Morning Consult. Популярността на Доналд Тръмп нараства, откакто той спечели изборите през ноември, но е възможно да започне мандата си с негативен нетен рейтинг и той беше единственият президент в съвременната история, който започна първия си мандат с одобрание под 50%.

Избирателите в индустриализираните страни са притеснени и гневни след годините на несигурност, предизвикани от пандемията, войната в Европа, високата инфлация, стагниращите реални заплати и нарастващата имиграция. Ръководителите не успяват да реагират, ограничени от вялия икономически растеж, по-високите лихви по заемите и нарастващите дефицити, заради които те все повече предлагат на избирателите труден избор.

Това е послание, което много избиратели не искат да чуят, подготвяйки почвата за ера на все по-неспокойна политика, тъй като партиите се карат как да разделят икономически пай, който, с изключение на САЩ, не расте. В европейските държави това може да доведе до спирала от неблагоприятни развития, при които непопулярни ръководители често се опитват да запазят разнородни коалиционни правителства, и не успяват да прокарат важно законодателство, а това не им позволява да решат проблемите, които избирателите искат най-вече от тях да решат.

Френското правителство падна от власт миналата седмица за първи път от 1962 г. след битка за бюджетни съкращения при Макрон, който в петък обяви нов центристки премиер. През ноември коалиционното правителство в Германия падна поради разногласия за икономическата политика, предизвиквайки избори през февруари, на които Шолц вероятно ще претърпи поражение. Непопулярният президент на Южна Корея Юн Сок-йол беше отстранен от власт, след като неотдавна обяви за кратко военно положение, което също беше свързано с битки за бюджета.

Изводът: Гответе се за още политически сътресения. Тази дисфункция създава плодородна почва за опозиционните партии, популистите и антисистемни политици – от Тръмп в САЩ до крайната левица и крайната десница в Европа. И подкрепени от социалните мрежи, политическите цикли рухват. В САЩ управляващата партия вече е загубила три последователни избори за първи път от 90-те години на 19-и век.

Дори новите ръководители не се радват на дълъг меден месец. Британският премиер Киър Стармър, който свали непопулярния Риши Сунак, когато спечели изборите през юли, има рейтинг на одобрение от едва 30% спрямо 59% неодобрение, само пет месеца след като пое поста. Рейтингът му пострада, след като първият бюджет на лейбъристкото му правителство повиши данъците в опит да запълни недостиг на финансиране.

Това не говори добре за либералните демокрации, казва Семаа Шах, която оценява изборите в междуправителствената организация Международен институт за демокрация и изборна помощ. „Хората са недоволни от качеството на живота им, а институциите, към които поглеждат за помощ, са слаби“, допълва тя.

В година, в която половината от населението на света имаше възможност да гласува, резултатите показват, че избирателите са по-гневни в богатия свят в сравнение с развиващите се страни, където лидерите са по-популярни или поне не толкова непопулярни.

От 71 национални избори, проведени по целия свят от началото на тази година, около една трета доведоха до свалянето от власт на управляващите, съобщава организацията на Шах.

Но избирателната активност беше много по-висока в индустриализираните страни. В бавно растящата Европа шестима настоящи ръководители бяха сменени при десетте най-важни парламентарни и президентски избори, проведени от началото на годината. На практика делът на избирателите на всички управляващи партии намаля спрямо последните избори. Дългогодишната управляваща партия в Япония, Либерално-демократическата партия, изгуби абсолютното си мнозинство, а крехкото миноритарно правителство на премиера Шигеру Ишиба вероятно няма да издържи до края на следващата година.

„Да си управляващ в индустриализирания свят преди беше предимство, но вече все повече е недостатък. Повечето от тях губят“, казва Рушир Шарма, ръководител на международния бизнес на хедж фонда Rockefeller Capital Management. Средната популярност на ръководителите на седемте най-богати държави в света постепенно намалява от пандемията насам, сочат данните на Morning Consult. 

В близо половината от водещите 35 развити страни в света почасовите възнаграждения, коригирани към инфлацията, са под нивото си през 2019 г., съобщава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Само 24% от респондентите в развития свят са заявили, че очакват да са по-богати след пет години спрямо 61% в развиващите се страни, сочи допитване от 2023 г. на пиар компанията Edelman.

Голямото изключение са САЩ, но ръстът на заплатите там е неравномерен. Средните доходи нарастват, но това до голяма степен се дължи на ръстовете при хората с най-високи доходи. Средните доходи леко са намалели спрямо 2019 г., което означава, че много американци не се чувстват заможни. Липсата на достъпни жилища за много от по-младите американци и европейци подхранва усещането, че играта е нагласена в тяхна вреда, казва Шарма.

Макар че данните за нагласите на потребителите в по-богатите държави се подобряват след инфлационния шок напоследък, „това изглежда не убеждава хората, че техните икономики непременно са по-сигурни в по-дългосрочен план“, казва Джейсън Макман, ръководител на политическите анализи в Morning Consult. Например испанската икономика се възстанови силно от пандемията, но премиерът Педро Санчес има рейтинг на одобрение от едва 32%. 

И тримата най-популярни ръководители в света в допитването на Morning Consult са в развиващи се страни, въпреки че всички представляват антисистемни движения, които свалиха традиционни политици – индийският националист Нарендра Моди (одобрение от 76%), пламенният либертарианец Хавиер Милей в Аржентина (66%) и Клаудия Шейнбаум в Мексико (64%). Милей спечели избори преди една година като външен човек за политиката с обещанието да смекчи бюрокрацията в Аржентина.

Богатите страни имат проблем, който бедните нямат. Те застаряват бързо, което означава, че разходите им за здравеопазване, пенсии и други разходи нарастват бързо в момент, когато икономическият им растеж е в застой. Това означава по-малко данъчни приходи за заплащане за услуги. През последните две десетилетия правителствата в богатите страни се насочиха към вземането на дълг за запълване на недостига.

Но това до голяма степен достига своите граници. Брутният държавен дълг сред клуба на богатите страни от Г-7 е нараснал от 74% от БВП през 2001 г. до 124% през 2023 г. Лихвите по държавния дълг нараснаха значително през последните две години. Извън САЩ повечето от тези правителства няма да могат да продължат да заемат средства без да предизвикат нарастващи притеснения сред инвеститорите за способността им да ги изплатят. Това означава, че политиците ще се изправят пред още трудни и политически непопулярни избори – нарастващи данъци, намаляващи разходите или и двете, ако не направят разходите по-ефективни или не подкрепят производителността.

„Тръмп е може би единственият, който може да наследи дефицит от 7% и ще има възможност да го увеличи, но никой от другите ръководители не може“, казва Хедър Грабе, старши сътрудник в института „Брюгел“ в Брюксел. „Фискалните ограничения са раелни. Всички останали трябва да решат как да изпълнят обещанията си без повече пари, като в същото време харчат повече за отбрана и енергийния преход. Това е истинска трудност“, допълва тя.

Грабе отбелязва също, че избирателите в много европейски страни все още усещат последиците от строгите икономии след финансовата криза през 2007-2008 г., когато много правителства трябваше да ограничат разходите, което доведе до влошаване на обществените услуги.

Има фактори извън икономиката, които обясняват защо избирателите в богатия свят са разочаровани. Единият от тях е ръстът на миграцията, проблем, който малко политици от ляво и от дясно успяха да решат успешно. САЩ отчетоха исторически ръст на нелегалните преминавания на границата, а Европа също преживя увеличение на хората, търсещи убежище, през последните години.

Имиграционният проблем спомогна за повишаването на популярността на популистката десница, която изгради по-силно присъствие в много държави тази година. Австрийската крайнодясна „Партия на свободата“ излезе първа на изборите през септември за първи път в историята на страната. „Национален сбор“ на Марин льо Пен се представи силно на изборите за Европейски парламент. Управляващата партия в Хървия сформира коалиция с крайнодесни националисти. В момента шест страни членки на ЕС имат партии с крайнодесни антиимиграционни програми в правителството си.

Макар че само малка част от тези популистки десни партии успяха да установят контрол върху европейски правителства, те станаха дестабилизиращи сили в коалиционните политики, казва Сара Хоболт, преподавател по политология в London School of Economics. „Те стават значим фактор“, допълва тя.

Другият фактор е структурен. Нарастващото разочарование и социалните мрежи правят по-младите избиратели не толкова лоялни, колкото родителите им към политически партии и те подкрепят множество по-малки партии с различни идеологии. Това създаде нестабилни коалиции като в Германия или Франция, които събраха партии с различни приоритети и затрудниха вземането на по-значими решения за насърчаване на икономическото съживяване.

Сега съществува нарастваща „президентиализация“ на ръководителите, като хората подкрепят политици въз основа на личността им, а не на политиките им, казва Джеймс Джонсън, основател на института JL Partners. Затова, когато нещо се обърка, тези хора са пряко обвинявани и одобрението им бързо намалява, допълва той.

Едно от възможните решения според Джонсън е харизматичен лидер, който очертава предварително трудните решения пред избирателите и ги убеждава, че те си заслужават. „Политиците ще трябва да мислят различно за това как да станат популярни. Не могат да измамят хората“, допълва той.