Кой какво обещава в Германия преди парламентарните избори?

Политическите партии в Германия представиха по-рано във вторник предизборните си програми, след като вчерашният вот на недоверие срещу правителството на канцлера Олаф Шолц проправи пътя за предсрочни избори на 23 февруари, пише Ройтерс.

Разногласията около мерките, необходими за спасяване на най-голямата европейска икономика, бяха основният фактор за краха на коалиционното трипартийно правителство на Шолц, а състоянието на икономиката е най-голямата тревога на гласоподавателите.

От икономически двигател на Европа Германия изпадна до положение на догонваща основните си партньори от еврозоната. Очаква се брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да се свие през 2024 г. , за втора поредна година.

Ройтерс очертава известното досега от ключовите икономически предложения на партиите:

Германска социалдемократическа партия

Лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП) на Шолц предлага стимулиране на частните инвестиции и модернизиране на инфраструктурата чрез извънбюджетен фонд в размер на 100 млрд. евро. Партията също така планира да въведе схема "Произведено в Германия" за насърчаване на инвестициите. Планът включва пряко възстановяване на данъчни плащания в размер 10 на сто от инвестициите, направени от предприятията за оборудване.

За да се стимулират покупките на електрически автомобили, произведени в Германия, ГСДП предлага на купувачите да се предложи временно данъчно облекчение.

Шолц призовава за умерена реформа на дълговата спирачка (която ограничава държавните заеми до 0,35 процента от брутния вътрешен продукт), за да се увеличат инвестициите в отбраната, но не уточнява точно как може да стане това.

ХДС/ХСС

Консервативната опозиция в лицето на алианса Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) предлага значителни финансови облекчения за предприятията и гражданите.

Партиите предлагат намаляване на корпоративния данък и единна ставка от 25 процента, както и понижаване на данъка върху продажбите на хранителни стоки от 19 на сто до 7 на сто. Възнамеряват също така да отменят закона за национални вериги за доставки и обещават по-ниски тарифи за електроенергията. Консервативният блок обаче не посочва как планира да финансира предложенията си, заради което е критикуван от други партии.

Лидерът на консерваторите Фридрих Мерц, който според допитванията е на път да стане следващият канцлер на Германия, намекна за донякъде отворена позиция към умерена реформа на дълговата спирачка, макар в програмата си партията му да обещава да запази механизма.

"Съюз90/Зелени"

Министърът на икономиката Роберт Хабек, който е кандидат на "Зелените" за канцлер, призова за реформа на дълговата спирачка, която да позволи да се увеличат държавните разходи.

"Зелените" призовават за инвестиции в капиталовите пазари, чрез което да се генерират повече средства за задължителното пенсионно осигуряване, създавайки т. нар. "граждански фонд" с помощта на заеми и държавни средства. Фондът трябва да отчита определени критерии за устойчивост и да бъде съобразен с целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий.

Всяка инвестиция в Германия да бъде субсидирана от държавата с премия от 10 процента, за срок до пет години, като в схемата не се включват инвестиции в сгради, предлага партията. Предизборната й платформа включва и данъчно стимулиране на лица с "ниски и средни доходи" за закупуване на електромобили. Предизборната програма включва и повишаване на минималната работна заплата до 15 евро на час през 2025 г. спрямо е 12,41 евро в момента.

Свободна демократическа партия

Неолибералната Свободна демократическа партия (СвДП) се представя като най-големия защитник на дълговата спирачка. Именно отказът на бившия министър на финансите Кристиан Линднер, който е лидер на СвДП, да отмени тавана на държавния дълг, доведе до краха на правителството на Шолц.

В проекта си за предизборна програма партията предлага намаляване на корпоративния данък до под 25 процента, а на данъка върху продажбите за сектора на ресторантьорството – до 7 процента. Залага също така незабавна отмяна на т.нар. данък солидарност, който се плаща допълнително към данъка върху доходите и беше въведен след обединението на Германия, за да се финансират по-бедните източногермански провинции.

СвДП се противопостави на плановете на правителството страната да стане климатично неутрална до 2045 г., предлагайки вместо това 2050 г. като ориентировъчна дата.

Партията призовава също за отмяна на забраната за нови автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2035 г., както и на данъка за въздушния трафик.

Проектът отхвърля данък върху богатството, както и предоставяне на компетентност на Европейския съюз по въпроси, свързани с дълга.

"Алтернатива за Германия"

Крайнодясната "Алтернатива за Германия", която в момента е на второ място след консерваторите в проучванията на общественото мнение, се стреми към излизане на Германия от ЕС – или Dexit – след референдум, подобен на произведения в Обединеното кралство през 2016 г. На сайта се настоява страната да се откаже от еврото и да въведе отново германската марка. „Алтернатива за Германия“ се ангажира да поддържа дълговата спирачка и предлага намаляване на разходите за опазване на климата и вноските в международни институции.

Останалите партии отказаха да включат антиимиграционната политическа формация в бъдещи преговори за коалиционно правителство.

„Алтернатива за Германия“  вече представи проект на предизборната си програма.

/БТА/