Стармър се нуждае от по-модерен подход към атаките на Мъск

Илон Мъск, най-богатият човек в света, се меси в политиката на Обединеното кралство, а властите не могат да го спрат, пише Мартин Айвънс в коментар за Bloomberg.

За да разберем въздействието на Мъск, нека погледнем назад към политик от друга епоха – Енох Пауъл, по същество дядото на всички десни британски популисти. През 1968 г. политикът от британските тори, който е и един от най-успешните оратори на Камарата на общините по онова време, се опитва да завземе партийното лидерство като прави поредица от подстрекателни речи за небялата имиграция. Той е отхвърлен от политическата класа, превръща се в омразна фигура по телевизията и е осъден от водещите коментатори в медиите, въпреки че, разтревожени от популярността на посланието му, и двете партии удрят силно спирачките на миграцията. Пауъл признава, че „политик да се оплаква от пресата е като капитан на кораб да се оплаква от морето“.

Днес традиционните медии до голяма степен са изместени от социалните мрежи и Мъск е едновременно специалист и собственик на една от най-значимите платформи – X. Политическите новини, коментари и спорове се провеждат в реално време и то без филтъра на старите вестникарски барони и йерархии.

През последните седмици технологичният лидер отправи възмутителни обвинения срещу британския министър-председател Киър Стармър и неговите колеги от Лейбъристката партия за ужас на либералните коментатори. Мъск туитна до своите 211 млн. последователи в X, че „злите“ министри трябва да бъдат изправени пред съда за това, че не са провели официално разследване на бандите мъже, предимно от пакистански или азиатски произход, които някога са изнасилвали и тероризирали млади бели работнички в английските градове. Лейбъристите твърдят, че седемгодишното разследване по случая Джей за злоупотреби с деца, обявено през 2022 г., е свършило работа.

Извиването на ръце или шокиращите възклицания са изкушаващ отговор за лейбъристите и нещо стандартно за техните съюзници. Това няма да проработи. Възмущението е активът на социалните мрежи. Старите британски политически партии трябва да се научат да се адаптират или рискуват да изчезнат поради неумесност – съдба, която сполетя голистите и умерените социалисти във Франция, както и християндемократите в Италия, заобиколени от популисти отляво и отдясно. Членовете на парламента трябва да избягват демагогията, но Уестминстър не може да пренебрегне въпроси, които вълнуват мнозинството от избирателите.

Предположенията, че новото лейбъристко правителство, избрано през юли, ще затегне контрола върху социалните мрежи, първо известиха Мъск за заплаха за X на петия ѝ по големина пазар. Неговата платформа е водеща в премахването на проверяващи факти и модератори (ход, който сега беше копиран от Meta Platforms в САЩ). Мъск, изглежда обсебен от земята на своите баба и дядо по бащина линия, оттогава засилва „звука“. Той обвинява Стармър, че управлява „двустепенна“ полицейска система, която облагодетелства небелите хора, и провъзгласи Томи Робинсън – нарушител на закона, който някога ръководеше крайнодясната Английска отбранителна лига, за герой на свободата на словото.

Протестът на Стармър: „Честно казано, мисля, че повечето хора се интересуват повече от това, което ще се случи с NHS, отколкото от това, което се случва в Twitter”, предполага, че той е динозавър в дигиталната ера.