Стармър се нуждае от по-модерен подход към атаките на Мъск

Въпреки че Обединеното кралство вероятно страда от изобилие от скъпи, губещи време запитвания, Стармър щеше да се справи по-добре с отговора си към онлайн бурята, като предложи трета алтернатива, вместо да заложи на категоричното отрицание. Разследването по случая Джей отдели малко внимание на скандала с бандата изнасилвачи. Правителството може просто да възложи бърз последващ доклад по случая, адресиран до полицейските сили и социалните служби, които пренебрегнаха отчаяното положение на момичетата.

Reform UK – дясната британска популистка партия, веднага прегърна призива на Мъск за разследване, само за да се стигне дотам, че нейният лидер Найджъл Фараж да се скара с приятеля си мултимилионер, като отказа да подкрепи Робинсън. Британските избиратели няма да се спрат на партия, която се сдружава с престъпници. Лидерът на консерваторите Кеми Баденок и нейният бивш съперник – министърът на правосъдието в сянка Робърт Джерик, впоследствие поеха щафетата. Лейбъристите обвиняват опонентите си, че си играят с огъня.

Нито Баденок, нито Джерик проявиха особено любопитство към бандите за изнасилвания преди намесата на Мъск. Последователните правителства на торите имаха 14 години, за да свържат точките между тези ужасяващи престъпления. Така и не успяха да действат. Все пак работата на официалната опозиция е да се противопостави, а 45-годишната Баденок е естествен и чест потребител на X, която стигна до върха на партията на торите, като се занимаваше със „събудени“ проблеми. Тя едва ли ще спре сега, когато вижда заплаха в лицето на Reform UK. За управляващите също няма пълна свобода.  Престъпленията бяха извършени предимно в избирателни райони, контролирани от лейбъристите и техните съвети. Мълчанието на депутатите е оглушително през годините.

На фона на погрешни действия и егоистична политика, затварянето на очите се превърна в ужасяващо насилие над момичета. По-скоро трябва да сме изненадани, че темата е заметена под килима, отколкото че се завръща с отмъщение. Мъск е тук, за да остане, както и популизмът в социалните мрежи, просто защото има апетит за него. Мъск привлича вниманието на повече гласоподаватели в сравнение със старите медии, без сложната икономика на публикуването на вестници, която ограничава обхвата и мащаба.

Мъск със сигурност може да бъде злонамерена сила, разпространяваща неистини, но Стармър не може да се преструва, че милиардерът не е там или че неговата агресивна политическа намеса ще изчезне. Няма да стане. Както каза Пауъл, моретата са станали по-бурни.  Едно ново поколение политици трябва да се научи да се ориентира в тях.