Изпълнява ли България ценовия критерий за присъединяване към еврозоната?

Изпълнява ли България ценовия критерий за присъединяване към еврозоната? Това е въпрос, който всички си задават в последните дни. Тъй като по темата вече има много коментари и мнения, тук си заслужава да обясним няколко основни понятия, пише Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). 

Най-често, когато се говори за инфлация, се има предвид или месечна инфлация (промяна на цените спрямо предходния месец), или годишна инфлация (промяна на цените спрямо същия месец на предходната година). Нормално е изследователите да гледат повече годишната инфлация, тъй като искат да хванат по-дълги процеси, а не просто динамика на цените месец за месец.

Критерият за еврозоната обаче стъпва на друг показател – средногодишна инфлация. Това на практика е средното ниво на годишната инфлация в последните 12 месеца, тоест януари 24-та спрямо януари 23-та, февруари 24-та спрямо февруари 23-та и така до декември 24-та спрямо декември 23-та. Този показател показва устойчивост на ценовата стабилност, тъй като е инертен и се влияе по-малко от някакви движения в един конкретен момент.

Към декември 2024 г. средногодишната инфлация в България е 2,6%, докато в трите страни с най-ниска инфлация в ЕС е съответно 0,9% в Литва, 1% в Финландия и 1,1% в Италия. Критерият взима средното от трите страни с най-ниска (по дефиниция е „най-добра“) инфлация – в случая това е точно 1%, и добавя 1,5 пункта. Така критерият е 2,5%, тоест отклонението на България е 0,1%.

В този смисъл към декември 2024 г. критерият не е изпълнен в чист вид. Често, когато се изчислява критерият от Европейската комисия и Европейската централна банка, някоя от страните с най-ниска инфлация се изключва от изчислението, тъй като се отклонява значително (в посока надолу) от инфлацията в другите страни от ЕС. Ако това се приложи само за последната Литва (0,9%), то тя се заменя с Дания или Ирландия (и двете с 1,3%) и критерият се повишава до 2,6 (1,1+1,5) и тогава България вече изпълнява критерия;

До тази сметка няма смисъл да се прибягва, тъй като очакванията са през януари 2025 г. средногодишната инфлация в България да падне до 2,5, а критерият да се запази същият или да се увеличи, тъй като тенденцията в Европа се обърна и цените се покачват. Средногодишната инфлация ще се запази на сходни нива в първата половина на годината, така че България по-скоро влиза в период (в рамките на тази година), в които ще отговаря на критерия;

Всичко това означава, че най-вероятно в идните месеци България ще подаде искане за извънреден конвергентен доклад, който ще излезе през пролетта и ще даде зелена светлина за въвеждането на еврото от януари 2026 г. Пътят е в голяма степен технически, тъй като основните политически стъпки и промени в законодателството вече са направени.