Тръмп рязко променя политиката и ще позволи на ЕС да купува американски оръжия за Киев

Американският президент Доналд Тръмп съобщи пред журналисти в Овалния кабинет, че ще позволи на страни от Европейския съюз (ЕС) да купуват американски оръжия за Киев, съобщава Bloomberg. Това е съществена промяна в политиката на Белия дом по отношение на предоставянето на оръжия за Украйна - дори и след началото на войната във Вашингтон не позволяваха страната или нейни партньори да купуват определени оръжия.

Разрешението Дания и Нидерландия да предоставят старите си самолети F-16 например отне близо година активни разговори.

Новото заявление на Тръмп идва на фона на коментарите, че САЩ планират да се оттеглят и да дадат водеща роля на Европа за решаването на войната в Украйна. От друга страна, Доналд Тръмп настоява за бързо прекратяване на огъня и един от лостовете да принуди Киев да се съгласи с неговите условия е именно военната помощ и евентуално нейното прекратяване.

Според източници на Bloomberg Тръмп е съобщил на европейските съюзници, че ще работи за мирно споразумение до Великден. Тази година и католиците, и православните християни ще празнуват на един ден - 20 април.

Според украинския президент Володимир Зеленски Тръмп очевидно няма план за края на войната. Пред NBC той посочи, че се надява САЩ да изберат позицията на Украйна, а не тази на Русия, защото двете страни са съюзници, партньори и споделят едни и същи ценности.

В последните дни сигналите от Вашингтон са силно противоречиви и дори няма яснота дали Зеленски или Украйна по някакъв начин ще участва в мирни преговори за края на войната. Институтът за изучаване на войната (ISW) отбелязва коментари от Кремъл и държавните руски медии, в които се поставя под съмнение легитимността на украинския президент Володимир Зеленски и се предполага, че войната ще приключи след срещи между Тръмп и Путин. Зеленски обаче е категоричен, че страната му няма да приеме споразумение, в чието изготвяне не участват.

Според украинската Конституция по време на военно положение Украйна не може да променя текстовете на Конституцията и да провежда политически избори. Мандатът на Зеленски изтече през миналата пролет, но правомощията му продължават до назначаване на заместник (основен принцип в правото).

Заради несигурността около позицията на САЩ френският президент Еманюел Макрон извика в Париж част от европейските лидери - на Великобритания, Германия, Италия, Полша, Дания, Испания и Нидерландия, за обсъдят ситуацията. На срещата днес (17 февруари) са поканени още генералният секретар на НАТО Марк Рюте, както и председателите на ЕК Урсула фон дер Лайен и на Европейския съвет Антонио Коща.

Германският канцлер Олаф Шолц коментира преди ден, че Европа няма да допусне демилитаризацията на Украйна. Шолц подаде оставка и едва ли неговата партия ще повтори успеха на последните избори, но соченият за фаворит за следващ канцлер на страната Фридрих Мерц също изрази своята пълна подкрепа за Киев.

Според информация на Bloomberg ЕС готви нов сериозен военен пакет за Украйна, който ще бъде обявен след изборите в Германия. Целта е да не бъдат подхранени позициите на "Алтернатива за Германия" броени дни преди изборите, насрочени за 23 февруари.

Анализатори се притесняват от позициите на Тръмп при евентуални преговори с руския президент Владимир Путин. Още преди началото им Вашингтон вече направи заявки за огромни отстъпки - Украйна да не бъде приета в НАТО, САЩ няма да пращат миротворци за защитата на Украйна, както и Киев да предаде окупирани територии.

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс обясни това с начина на преговори на американския президент - "Всичко на масата", но според Кристоф Хьосген, председател на Мюнхенската конференция за сигурност, това "мирише на слабост". Той направи паралел с действията на предишния канцлер на Германия Ангела Меркел, която в крайна сметка подкрепяше Путин непрекъснато.

Вашингтон не е съвсем единодушен и по отношение на членството на Украйна в НАТО - един от близките съюзници на Тръмп, сенаторът Линдзи Греъм, заяви в Мюнхен, че страната ще бъде незабавно приета за член на Алианса, ако Русия нападне повторно, с произтичащите от това членство ангажименти и задължения.

Подобен сценарий беше подкрепен и от финландския президент Александър Стуб в Мюнхен. Той припомни, че страната му е загубила част от територията си, окупирана от Русия, по време на Втората световна война и призова Европа да не прави отново същата грешка.