IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Дойде ли краят на Запада без САЩ?

Нищо не предполага, че Тръмп, като лидер на най-могъщата държава в историята, разбира стойността на Запада за Америка и света, пише Андреас Клът за Bloomberg

12:36 | 23.02.25 г. 2
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Президентът на САЩ Доналд Тръмп нарушава толкова много норми и прескача институции, че е трудно да се следи кое има значение и кое няма. Дали обаче хаосът е само привиден или се равнява на исторически разрив? Второто може да се предположи, защото Тръмп върви към погребването на голяма идея: тази за Запада.

Подобно на Глобалния юг, Западът не е основно географско понятие, тъй като неговите европейски и северноамерикански стълбове имат противоположни – азиатски и други, разклонения, пише Андреас Клут за Bloomberg. Както го определя немският историк Хайнрих Август Винклер, това е „нормативен“ проект – развиващ се, понякога неясен, но все пак последователен пакет от ценности, допълва агенцията.

Тръмп и неговото движение не споделят тези ценности, поне не недвусмислено, и сега Западът, който САЩ водят през последните осем десетилетия, затъва. Това осъзнаване може да бъде катарзисно. Да вземем Кристоф Хойсген, германски дипломат, съветник по националната сигурност на бившия канцлер Ангела Меркел, който е отиващ си председател на Мюнхенската конференция по сигурността.

„Трябва да се опасяваме, че нашата обща ценностна база вече не е толкова обща“, коментира Хойсген при закриването на тазгодишната конференция. Минути по-късно той се разплака и напусна сцената. Реакцията му беше в отговор на друга реч, изнесена от вицепрезидента на Тръмп, Джей Ди Ванс.

Ден след посещението му в концентрационния лагер Дахау Ванс каза на публиката в Мюнхен, че Европа трябва да се тревожи по-малко за Русия и Китай и повече за своята „заплаха отвътре“. Каква обаче е тази заплаха? Очевидно става дума за определяния от Ванс като антидемократичен изблик на цензура, който се прояви в отмяната на президентските избори в Румъния (които бяха засегнати от руска кампания за дезинформация) и потискането на движения като „Алтернатива за Германия“ (AfD), крайнодясна партия, която германските разузнавателни служби следят за неонацистки тенденции, но която въпреки това се ползва със същите права в парламента, медиите и общество, което имат всички други партии.

Повечето европейци и доста американци в публиката зяпнаха заради нахалството на един помощник на Тръмп – този, който подкрепя голямата лъжа, че бюлетината за президент на Америка през 2020 г. е била „открадната“ – да им изнася лекции за почтеността на техните избори. Германците по-специално не можеха да повярват на изопачаването от страна на Ванс дори на Холокоста и ролята на лагери като Дахау.

За германците това увещание означава, че лъжите никога повече не трябва да бъдат оставяни без съпротива; че тиранията на множеството никога повече не трябва да смазва правата на малцинствата или индивидите; че човешкото достойнство е неприкосновено, независимо дали човек е роден в страната, или мигрант, независимо дали принадлежи към вътрешната, или към друга група.

Идва обаче администрацията на Тръмп, която преизлъчва руска пропаганда, ухажва крайнодесни движения като AfD и преобръща уроците от историята, докато позира за снимки в Дахау.

Има причина, поради която германците са шокирани от цинизма на Белия дом. Авторът на материала има двойно – американско и германско, гражданство и казва, че целият си живот е прекарал в граничното състояние между двете култури. След Холокоста западногерманците станаха добри европейци и демократи, но го направиха под опеката и защитата на САЩ. Те научиха своите „западни“ ценности от своите завоеватели, превърнали се в освободители: американците, пише той.

Да се върнем към историка Винклер, изписал множество антологии за историята, ценностите и настоящата криза на Запада. Неговият неговият магнум опус е изследване на това защо на германците им отне толкова време, за да разберат дали са, или не са част от този Запад. Когато се отклониха в грешната посока, между 1848 и 1945 г., резултатът беше тирания и тоталитаризъм, две световни войни и поне толкова холокости. Когато най-накрая се присъединиха към Запада, под благосклонния поглед на Вашингтон (както и на Елвис и Марлборо), историята се промени.

Какво тогава е това нещо, наречено Запад? Неговите философски семена са посети в Атина и Рим, но неговата утроба е средновековният Запад (за разлика от Ориента в „Близкия изток“) и по-специално католическите и по-късно протестантските (за разлика от православните) земи на християнството. Бременността е Просвещението - и американската и френската революция, които се пораждат от това, с акцент върху индивидуалната свобода, рационалност и самоопределение.

През двата века оттогава Западът продължава да се развива, за да отстоява демокрацията, върховенството на закона, човешките права, толерантността и конституционализма. Той постоянно се изправя и трябва да побеждава собствените си демони, от робството, през колониализма, та до авторитаризма. Поне досега Западът все надделяваше.

Западът се превърна в геополитическа концепция едва след победата над нацизма и фашизма през Втората световна война. Първата му официална институция е Организацията на Северноатлантическия пакт, първоначално основана „за да държи американците в Европа, руснаците навън и германците надолу“. Други включват това, което днес е Европейският съюз.

Много страни искат да се присъединят към тези институции, защото те също са органи на Запада. Украинците, протестиращи на Евромайдана през 2013-2014 г., искаха да влязат в ЕС и да се отдалечат от Москва, която за тях представлява авторитарен „Изток“, както Пекин за народа на Тайван или Пхенян за южнокорейците.

Оттук и когнитивният дисонанс в неамериканския Запад, докато американски официални лица преговарят директно с руските си колеги в Саудитска Арабия за съдбата на Украйна и очевидно по-общото разведряване на отношенията между Вашингтон и Москва, а европейците, които не бяха поканени на масата, се събират отделно в Париж, за да преценят къде ги оставя този тръмпистки обрат.

Оттук и тревогата, която обхваща съюзниците на Америка всеки път, когато видят Тръмп да заплашва Канада или Дания, да речем, докато намира добри думи за Москва или Пекин.

Нищо не предполага, че Тръмп, като лидер на най-могъщата държава в историята, разбира стойността на Запада както за Америка, така и за света. Това не означава, че Западът е обречен, но не вещае добро за украинците и европейците, нито пък за всеки навсякъде, който копнее за свят с повече свобода и справедливост.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:36 | 23.02.25 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Политика виж още

Коментари

1
rate up comment 21 rate down comment 8
pinoccio
преди 9 месеца
Не мога да разбера защо Европа копнее с такава необяснима сила Америка да й бъде покровител? Това не е съюз, това са неоколониални отношения. Както навремето крепостниците в Русия изпаднали в ужас от свободата, която руският император им дал, така и европейците сега реват, като че ли Путин ще премести мавзолея на Ленин на Трокадеро.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още