Ердоган поема най-големия риск в политическата си кариера с кюрдите

Затвореният Йоджалан коментира в сряда публично във видео – първото от 1999 г. насам, че ПКК и стремежът за отделна кюрдска национална държава приключват. По думите му, Анкара вече е изпълнила основното искане на ПКК – признаване съществуването на кюрдите.

„Съществуването е признато и следователно основната цел е постигната. В този смисъл то е остаряло... Това е доброволен преход от фазата на въоръжена борба към фазата на демократична политика и право. Това не е загуба, а трябва да се разглежда като историческо постижение“, казва той във видеото си.

Няма по-горчив проблем в турската политика от кюрдския конфликт. Някои кюрди се описват като най-многобройните хора без гражданство в света – милиони кюрди живеят в Ирак, Иран и Сирия, а в Турция те представляват приблизително 15-20% от населението.

Много кюрди казват, че са им били отказани базови права от създаването на Турската република преди малко повече от век и отдавна са потискани. Същевременно много турци виждат ПКК, която дълго време водеше война срещу турската държава, като терористична група, а нейния лидер Йоджалан, който е затворен на остров при изключително строг режим, като убиец.

Като се има предвид експлозивният спектър от чувства към Йоджалан, забележително е, че такава личност ще се окаже толкова важна за осигуряването на сделка с Ердоган. Известен като „Апо“, той излежава доживотна присъда за държавна измяна и сепаратизъм на остров Имралъ в Мраморно море. Прословут отчасти заради филма „Полунощен експрес“, Имралъ е наричан „турският Алкатраз“. Йоджалан е единствен затворник там в продължение на няколко години от 1999 г. насам. По време на мирния процес между 2013 и 2015 г. редица затворници от ПКК бяха прехвърлени на острова като част от неофициалния секретариат на Йоджалан.

Кюрдската политика на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се колебае между репресии и помирение през 22-те години на власт. Твърдолинейните националисти в Турция отдавна осъждат ПКК като заплаха и не обръщат много внимание на кюрдските права.

Може би най-отявленият враг на Йоджалан е политикът ветеран на име Девлет Бахчели, ултранационалистически лидер, който сега е основен съюзник на Ердоган и му помага да осигури парламентарното си мнозинство. През 2007 г. Бахчели дори призова за екзекуцията на Йоджалан. Преди десет години той се нахвърли върху Ердоган заради един от спорадичните му опити да преговаря с ПКК.

Миналия октомври обаче, при едно от внезапните сътресения, които периодично разтърсват политиката в Турция, Бахчели предложи Йоджалан да се обърне към парламента - стига да разпусне ПКК.

Значението на този обрат е сравнимо с това израелският премиер Бенямин Нетаняху да отправи покана към „Хамас“, а зад всичко това стои самият Ердоган.

Ефектът от тази покана е драматичен. На 27 февруари т.г. Йоджалан изпрати публично послание от затвора, в което призова ПКК да се откаже от оръжията си и да се разпусне. Йоджалан отдаде заслуга както на призива на Бахчели, така и на волята на Ердоган за това, че са помогнали за „създаването на среда“ за разоръжаване на групата.

Конгресът на ПКК надлежно обяви края на въоръжената борба на 12 май, като добави, че групата е „изпълнила историческата си мисия“ и че, както Йоджалан е инструктирал, „всички дейности, провеждани под името ПКК, следователно са приключили“.