Сляпото петно на Европа

Европейските политици са вперили поглед на изток и запад – към войната в Украйна и променливите настроения на Доналд Тръмп.

Най-належащото предизвикателство пред сигурността на Стария континент обаче може би се задава от юг, точно от другата страна на Средиземно море, пише Emerging Europe.

От бруталната гражданска война в Судан до процъфтяващия черен пазар на цигари - нарастващите проблеми на Северна Африка създават серия от проблеми, които Европа вече не може да си позволи да игнорира.

Кръв и хаос в Африканския рог

Войната в Судан, избухнала през 2023 г., вече е отнела живота на над 150 хил. души, въпреки че реалният брой на жертвите почти сигурно е по-висок.

Конфликтът противопоставя суданските въоръжени сили на Силите за бърза подкрепа (RSF), паравоенна групировка с неприятно потекло. Организацията предшественик на RSF организира геноцида в Дарфур в началото на XXI век, като се прицели в немюсюлманското население със систематична бруталност.

Скорошни доклади описват мащабни кланета срещу немюсюлмани и продължаващи масови убийства, изнасилвания и глад в целия регион. Старите навици, изглежда, трудно умират.

Това се простира далеч отвъд границите на Судан. Екзекуциите и етническите прочиствания са се превърнали в ежедневие и прогонват стотици хиляди хора в изгнание. Още по-тревожното е, че хаосът предоставя плодородна почва за джихадистки мрежи, обхващащи Африканския рог и регионът Сахел. Тези групи координират операции през граници, установяват снабдителни линии и безопасни убежища и това скоро би могло да застраши директно европейските интереси.

Рискът спящи терористични организации да си възвърнат известността е значителен. С разпадането на държавната власт в региона екстремистките групи се оказват с достатъчно пространство да се прегрупират и да пренасочат вниманието си към европейски цели.

Човешката вълна

Както се очакваше, политическият колапс се превръща в миграционен натиск. Незаконната миграция от Северна Африка следва добре установени маршрути през Западните Балкани и създава главоболия за сигурността, които се простират далеч отвъд управлението на границите.

Тези контрабандни мрежи са се превърнали в сложни престъпни предприятия, като трафикират не само хора, но и широк набор от незаконни стоки.

Човешката цена е очевидна, но последиците за сигурността са по-сложни. Миграционните коридори се превръщат в канали за организираната престъпност. Така се създават уязвимости, които опитните престъпни мрежи бързо използват в тяхна полза.

Дим и огън

Може би никъде това не е по-ясно видимо, отколкото на процъфтяващия черен пазар на тютюневи изделия в Европа. Западните Балкани се превърнаха в ключов контрабанден маршрут за цигари, влизащи в Западна Европа. Това създаде престъпна екосистема, която се простира далеч отвъд тютюна.

Числата са потресаващи – Европейският съюз (ЕС) губи милиарди публични приходи годишно от контрабанда на цигари, като някои държави членки понасят непропорционални разходи. Гърция е изправена пред може би най-голямата сметка – страната губи 624 млн. евро годишно от незаконна търговия. България губи 25 млн. евро годишно от данъчни приходи.

Румъния представлява особено поучителен казус: една от всеки десет контрабандни цигари, консумирани в ЕС, се пуши там, като черният пазар формира 10,1% от общото потребление към март 2025 г.

Икономическата обосновка е логична. Данъците върху цигарите в Румъния формират 74% от цената на дребно, което класира страната сред топ три в ЕС, коригирано спрямо паритета на покупателната способност. Цените съперничат на тези в Италия и Испания, което създава мощни стимули за трансгранична контрабанда от съседни държави с по-ниски данъци.

Страните с най-високи данъчни ставки – Гърция (85%), Франция (85%) и Ирландия (84%), предвидимо са домакини на най-големите незаконни пазари като процент от общото потребление. Това е учебникарски пример за непредвидени последици.

Според Stop Contrabanda – сайт, който следи конфискациите на контрабандни цигари, само Румъния предава половин милиард евро годишно на сивата икономика. Това са средства, които иначе биха могли да подкрепят обществени услуги или инвестиции в инфраструктура. Букурещ се готви да повиши допълнително данъците върху тютюна, което означава, че проблемът изглежда ще се влоши.

Последиците за общественото здраве утежняват икономическите щети. Фалшивите и контрабандни тютюневи изделия обикновено съдържат по-високи нива на токсични вещества от законните алтернативи, което създава допълнителни здравни рискове за потребителите. Това представлява двоен удар върху публичните финанси: загубени данъчни приходи, съчетани с увеличени разходи за здравеопазване.

Самите контрабандни мрежи представляват по-широки рискове за сигурността. Пропуските на граници, които улесняват трафика на тютюневи изделия, могат също толкова лесно да пропускат оръжия, наркотици или хора. Престъпните организации, които се занимават с контрабанда на цигари, често се диверсифицират в по-сериозни начинания.

Инструментите на Европа остават остри

Континентът не е беззащитен срещу тези предизвикателства. Европейският съюз притежава значителен дипломатически лост и финансови ресурси, които биха могли да се справят с много от тези проблеми – ако бъдат използвани рано и стратегически.

Хуманитарната помощ и подкрепата на гражданското общество представляват очевидни отправни точки. Чрез укрепване на демократичните институции и подкрепа на местните общности Европа би могла да помогне за изграждане на устойчивост както срещу екстремисткото влияние, така и срещу колапса на държавността. Акцентът трябва да бъде върху предотвратяването на проблемите, а не върху управлението на техните последици.

Подобренията в граничната сигурност предлагат по-незабавни резултати. Засиленото сътрудничество между държавите членки, по-добрият обмен на разузнавателна информация и подобрената технология за откриване биха могли да прекъснат контрабандни мрежи. Ключът е координацията: престъпните организации се възползват от юридически пропуски и непоследователно прилагане на законодателството.

Реформата на данъчната политика заслужава да се обмисли. Настоящата система създава перверзни стимули, които облагодетелстват престъпните мрежи за сметка на законния бизнес и публичните финанси. Хармонизирането на данъците върху тютюна в държавите членки – или поне намаляването на най-фрапантните неравенства, би могло да елиминира голяма част от маржа на печалба, който прави контрабандата привлекателна.

Ако не бъдат разгледани, уязвимости на юг биха могли да се превърнат в най-значителния риск пред сигурността на Европа. Комбинацията от провал на държавността, престъпни мрежи и екстремистки групи създава перфектна буря, която заплашва както непосредствената сигурност, така и дългосрочната стабилност.

Иронията е, че европейските лидери инвестират огромен политически капитал в управлението на отношенията с далечни суперсили, а криза, която изисква спешно внимание, се разгръща на прага им. Историята показва, че подобни „слепи петна“ рядко завършват добре. Решения има и те са достъпни – засега. Прозорците на възможностите обаче имат склонност да се затварят неочаквано, особено в региони, където държавната власт виси на все по-изтъркани нишки. Европа би постъпила разумно, ако действа, докато все още може.