Френско-германският двигател на Европа заглъхва въпреки опитите за рестартиране

Разногласията по отношение на отбраната бяха разкрити по-рано този месец, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп подкрепи германската инициатива европейците да доставят на Украйна произведени в Америка оръжия. Скандинавските страни и Великобритания подкрепиха плана, но Франция му се противопостави в съответствие с дългогодишния натиск на Макрон Европа да произвежда повече оръжия на местно ниво и да намали зависимостта си от САЩ.

Разногласията между Франция и Германия заплашват да провалят и европейския проект за разработване на изтребител от следващо поколение, който би намалил вероятността блокът да разчита на американските F-35.

Някои от най-дълбоките разделения продължават да се въртят около търговията. Мерц настоява ЕС да сключи бързо и просто търговско споразумение със САЩ, за да се сложи край на войната с митата на Тръмп, които засягат особено силно германската индустрия. Французите, от друга страна, настояват за по-твърд подход и по-добри условия.

Германците настояват и за споразумения за свободна търговия с други части на света, но срещат френска съпротива по отношение на споразумението на ЕС с южноамериканския търговски блок Меркосур. В случая Макрон защитава малката, но политически влиятелна земеделска общност във Франция от вноса на месо.

Единственият начин да се преодолеят тези различия е германците да се сближат с французите по въпросите на отбраната, а французите – с германците по въпросите на търговията, смята германският депутат Тайс.

„Зад всеки френски тласък за по-голяма европеизация на нашите въоръжения Германия винаги вижда троянски кон, който ще позволи на французите да пренасят собствените си интереси, особено по отношение на оръжейната си индустрия. Трябва да преодолеем това“, казва той.

В същото време, добавя той, „французите трябва да се заемат с въпроса за свободната търговия. Точно както ние трябва да станем по-независими от САЩ по отношение на отбраната, [Европа] също трябва да стане по-независима от САЩ по отношение на търговията“, посочва още Тайс.

И Макрон, и Мерц вероятно ще трябва да разстроят избирателите си по някои ключови въпроси, за да тласнат алианса напред, според експерти. „Канцлерът и президентът са в дилема. Те трябва да жертват неща по отношение на вътрешната политика, за да постигнат напредък във външната“, коментира Якоб Рос, изследовател от Германския съвет за външни отношения.

Подходящият момент за компромис обаче може скоро да бъде пропуснат, тъй като и двамата са изправени пред подобен вътрешнополитически натиск – по-специално нарастващото влияние на крайнодесните партии. Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която сега е най-голямата опозиционна сила в парламента на страната, представя Мерц като лидер, който предпочита да е в чужбина, вместо да решава проблеми у дома. Във Франция крайнодясната партия „Национален сбор“ изпреварва всички останали партии в проучванията с подкрепа от 36%.

Най-голямата пречка за компромис може да са следващите президентски избори във Франция, които са насрочени за април 2027 г. Макрон не може да се кандидатира отново поради конституционни ограничения на мандатите, а вътрешната политика на страната изглежда все по-нестабилна.

Според Рос остава само една година, в която Берлин и Париж могат да намерят разумен начин да работят заедно. След това, добавя той, „германците могат да забравят за това да разчитат на функциониращо и активно френско правителство, защото Франция влиза в пълен предизборен режим“.