Президентът наложи вето на част от промените в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от приетите на 10 октомври 2025 г. Закон за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и измененията в Закона за специалните разузнавателни средства, с които правомощието по назначаване и по освобождаване на председателите на двете агенции се възлага на Народното събрание.

В мотивите си държавният глава посочва, че с измененията на досегашния механизъм за назначаване и освобождаване на председател на ДАР в хипотезата на споделена компетентност между Министерския съвет и президента, се нарушава гаранцията за обективност, независимост и липса на политическо влияние при избора на председател. С промените в закона поемането и прекратяването на пълномощията на председател на агенцията ще бъде зависимо от моментни политически интереси в парламента, което не е в интерес и целесъобразно с националната сигурност, пише в съобщението от държавния глава.

Държавният глава оспорва също така становището на вносителите на закона, че изборът на председател на ДАР от Народното събрание би било условие за стабилност, предвидимост и обществено доверие, защото при конфликт между Министерския съвет и президента нямало да бъде избран кандидат. Целта не е да има безкритично единомислие между държавните органи за всяка номинация, а изборът на председател да може да бъде поставен на преценката на още един независим орган, което е предпоставка за получаване на общественото доверие, пише президентът в изявлението си.

По негови думи така в желанието си да осигури безконфликтен избор и гарантирано единомислие, Народното събрание изземва правомощието по определяне на председател на агенцията, като по този начин натоварва с политическо значение процеса и прави председателя зависим от плаващи партийни мнозинства.

В мотивите се подчертава, че Народното събрание променя за трети път в рамките на последните 12 години реда за назначаване или освобождаване на председателя на ДАТО, без да предложи гаранции, че новата процедура ще бъде по-благоприятна в сравнение с действащия правен режим. Държавният глава отбелязва, че подобно на аналогичните промени във връзка с председателите на ДАНС и на ДАР предложената промяна поражда риск от реполитизиране на процеса по подбор на висши управленски кадри в системата на националната сигурност и превръщането им в напълно зависими от управляващото политическо мнозинство.

При управлението на сектора за национална сигурност е необходимо да се провежда ясно и категорично разграничение между отговорностите на политическите и на административните органи, а възлагането на правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на ДАТО на Народното събрание активно допринася за смесването между двете, посочва още президентът.  По негови думи, ако назначаването или освобождаването на председателя на ДАТО се превърне в обект на политически компромис, реалният парламентарен контрол върху дейността на агенцията се поставя под съмнение.

Припомняме, че на 10 октомври парламентът реши, че ръководителите на ДАР и ДАТО вече няма да се назначават с указ на държавния глава, а ще бъдат избирани от Народното събрание. Предложението беше на управляващото мнозинство. Отхвърлена беше идеята на „Възраждане” промените да се отложат с една година и да влязат в сила след полагане на клетва на следващите президент и вицепрезидент.