ЕС готви пътни карти за присъединяване на най-обещаващите страни кандидатки

Европейският съюз разработва предложения, които биха предоставили на четирите държави, които са най-напред в стъпките за присъединяване към блока, ясен и поетапен път към членство, докато останалите остават на заден план.

Според двама висши представители на Европейската комисия (ЕК), разговаряли с Politico при условие за анонимност, се обмислят целеви „пътни карти“ за Черна гора, Украйна, Молдова и Албания като част от усилията за ускоряване на продължаващия от десетилетия процес на разширяване.

Тези четири държави се смятат за фаворити, но все още се сблъскват с бавен напредък и неясни срокове. Пътните карти за първи път ще им предоставят гаранции, че ще бъдат приети, ако продължат с необходимите реформи, както и ориентировъчни срокове за приключване на преговорите.

Един от представителите е заявил, че плановете ще посочат точно какво се очаква от всяка страна кандидатка, ще създадат задължения за настоящите членки, чието одобрение е необходимо, и ще определят приблизителни дати за приключване на преговорните „клъстери“ – основните етапи по пътя към членството.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обеща целенасочена подкрепа за кандидатите, „които са постигнали най-голям напредък“, в речта си за Състоянието на съюза по-рано този месец.

На други кандидати, които се намират на по-ранен етап, като Косово, Северна Македония и Босна и Херцеговина, засега няма да бъдат предложени пътни карти, са потвърдили представители. Същото важи и за Грузия, Турция и Сърбия, чиито кандидатури са в застой поради опасения от отстъпление в областта на демокрацията и правосъдието.

Говорител на Комисията е заявил, че пътните карти ще очертаят пътя към приключването на преговорите за присъединяване, като ще включват срокове и конкретни цели, които да помогнат на най-напредналите кандидати да завършат необходимите реформи.

Лидерите на ЕС все по-често се обръщат към други протърговски демокрации в съседство на фона на напрежението със САЩ, враждебните практики на Китай и заплахите от Русия. Официални лица се опасяват, че продължителният процес на присъединяване излага потенциалните членове на разочарование или натиск от страна на конкуренти да не се стремят към членство.

Тази стъпка върви ръка за ръка с отделна реформа на политиката за „предразширяване“, ръководена от съветника на Фон дер Лайен Александър Адам, която трябва да бъде представена пред висши представители на 6 октомври. Тя има за цел да предложи на кандидатите „постепенна интеграция“, като използва икономически ползи и достъп до съвместни проекти, за да възнагради напредъка, докато се разглеждат кандидатурите им.

В проект, с който Politico се е запознала, разширяването се нарича „геополитически императив“, като същевременно се подчертава, че присъединяването отнема време и изисква строги, основани на заслуги и трайни реформи.

Като част от прегледа Фон дер Лайен и еврокомисарят по разширяването Марта Кос ще предложат вътрешни промени, които вероятно ще включват клаузи за извънредни ситуации и преходни периоди, преди определени права на членство да бъдат напълно предоставени, за да се предотврати новите членове да нарушават ключови политики или да се отказват от поетите ангажименти. В проекта се твърди, че по-широко членство може да бъде прието до голяма степен в рамките на съществуващия Договор.

Столиците остават предпазливи, особено след отстъплението в областта на върховенството на закона в Унгария при бившия министър-председател Виктор Орбан и използването от негова страна на правото на вето за блокиране на мерки като санкциите срещу Русия и подкрепата за Украйна. За да могат кандидатите да продължат напред, е необходима единодушна подкрепа от страна на настоящите членове.

Лидерите ще обсъдят как и колко бързо да приемат нови членове на двудневната среща на върха в Брюксел, която започва на 15 октомври, където Комисията ще търси политическа подкрепа, за да ускори процеса. Кос се надява преговорите да доведат до „есен на разширяването“.

Фон дер Лайен заминава тази седмица за Западните Балкани за преговори в Черна гора, Албания, Северна Македония и Косово, като пропуска Босна и Сърбия, където се провеждат национални избори.