Икономисти предлагат нов подход към финансирането на социалните услуги

В дебата за социалната политика се неглижира фокусът върху екстремната бедност в България. Това каза Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Икономисти от института представиха резултатите от анализ, от който става ясно, че огромната част от средствата през бюджета на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) - общо над 3 млрд. лв., се насочват към широки групи получатели – семейства с деца, хора с увреждания и други, като често обхващат значителен брой лица, които не са сред най-нуждаещите се, а в същото време размерите на подкрепата са недостатъчни за тези в най-тежко положение. 

Класическите програми за социално подпомагане – а именно тези, които би трябвало да насочват ресурс целенасочено към най-бедните и уязвимите, остават недофинансирани и с малко покритие, отчита се в анализа, пише БТА.

„Не можем да пренебрегваме, че имаме проблем с екстремна бедност, голямото разслоение и много сериозните трудности пред социалното включване в определени домакинства“, посочи Богданов и настоя за класически социални програми за хора, които нямат доход, нямат образование и поради тази причина са напълно изключени от трудовия пазар. 

Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ, обясни, че големите пари, които се дават в момента от социалното министерство, са през Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ. На следващо място е Законът за семейните помощи за деца,  което е демографска политика и последният закон, по който се дават най-малко пари, е Законът за социално подпомагане.

Анализът показва, че именно по този закон разходваните средства са около 10% от средствата, на разположение на МТСП, като голямата част от тях са концентрирани в помощта за отопление. В анализа се отчита още, че функция социални разходи в общата бюджетна политика е доминирана от осигурителни плащания за пенсии, обезщетения при отглеждане на деца и болнични.

Затова от ИПИ предлагат изваждане на програмите, преследващи демографски цели, от системата за социално подпомагане. Това предполага обособяване на политика към семействата с деца, която да функционира извън интегрирания подход за социална подкрепа. В тази група попадат например данъчните облекчения или евентуални фиксирани плащания за всяко дете без доходен тест.

Изследователите предлагат формиране на два вектора на социално подпомагане: универсален – подкрепа за доходите с цел намаляване на риска от бедност и преодоляване на материални лишения; друг -  за лица със специфични потребности – за хора, които имат нужда от подкрепа за самостоятелен живот, интеграция или допълнителни средства, свързани със здравословното състояние.

От ИПИ предлагат още обвързване на подоходния критерий с линията на бедността. „Не е лошо да се мисли в посока уеднаквяване на различните подоходни критерий, за да решим кой има нужда от подкрепа“, коментира Лъчезар Богданов. Той отбеляза необходимостта от индивидуализиращи коефициенти, които да оценяват състоянието на семейството – необходимост от помощи за отопление, помощи за деца в училище, така че да има обща оценка на потребностите на съответното домакинство.