ИПИ: Броят на чакащите за някои социални услуги е в пъти над капацитета на системата

Оценката на потребностите и обхвата на социалните услуги е ключов въпрос пред адекватността на системата за социална закрила в България. Детайлни данни от Агенцията за социално подпомагане (АСП) показват, че 1) има сериозен недостиг на капацитет за предоставяне на социални услуги в страната и 2) разликите в покритието на различните услуги са големи, като недостигът е най-вече в резидентните услуги за пълнолетни лица. В някои резидентни услуги броят на чакащите е в пъти по-голям от капацитета на системата.

Статията с автор Петър Ганев от екипа на Института за пазарна икономика е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*. Тя е част от нов анализ на ИПИ „Оценка на ролята на централната и местната власт при предоставянето на социалните услуги в контекста на новото законодателство“.

Неравномерното разпределение по региони също прави впечатление, като това има отношение и към предизвикателствата пред изготвянето на Национална карта на социалните услуги през 2021 г.

Данните за броя на потребителите в социалните услуги за деца по вид (консултативен тип и резидентна грижа) и специализираните институции за деца (домове за деца лишени от родителска грижа) показват общ обхват на системата в рамките на 14-15 хиляди деца и брой на чакащите от порядъка на 150-200 деца.

Данните за обхвата и чакащите са сравнително постоянни за периода 2017-2020 г. Следва да се имат предвид и близо 2 хиляди деца, настанени в професионални приемни семейства – повечето сключили договор с общината и една малка част сключили договор с дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на приемното семейство.

Данните за броя на потребителите на социални услуги за пълнолетни лица (специализирани институции и социални услуги в общността) показват общ капацитет на системата от около 19,5 хиляди места и брой на чакащите от порядъка на 17 хиляди души. През последните години броят на чакащите расте – от 10-12 хиляди през 2017-2018 г. до над 17 хиляди през 2020 г. Броят на чакащите е концентриран в определен тип услуги, като в някои недостигът е много голям.

Специализираните институции за предоставяне на социални услуги за пълнолетни деца и стари хора – това са домовете за пълнолетни лица с увреждания и домовете за стари хора – по принцип имат по-голям обхват, но при тях се вижда висок брой на чакащите.

При близо 8,8 хил. ползватели в тези домове, броят на чакащите е близо 6,3 хил. души. Почти 2 хил. души са само чакащите в домовете за стари хора. Трябва да се отбележи, че капацитетът на тези институции е за над 10 хил. души, така че част от недостига потенциално може да бъде покрит. Броят на чакащите обаче остава голям и нараства през последните години.

В социалните услуги предоставяни в общността картината е разнопосочна. В дневните центрове за пълнолетни лица и за стари хора, както и в центровете за социална рехабилитация броят на чакащите е много малък, тоест почти не се отчита недостиг. Центровете за социална рехабилитация например имат над 4,5 хил. ползватели, а броят на чакащите е от порядъка на 100 души. Драматично обаче изглеждат нещата в центровете за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с увреждания и за стари хора. При общо около 1,6 хил. ползватели, броят на чакащите е близо 8 хил. души, тоест чакащите са 5 пъти над ползващите услугата. Подобна е картината и в някои защитени жилища, където броят на чакащите е в пъти над капацитета.

Данните сочат, че големият брой на чакащите е в резидентните услуги за пълнолетни лица и стари хора, докато дневните центрове изглежда имат сравнително добро покритие. Оценката на потребностите от нерезидентна грижа обаче е изключително трудна. Трябва да се отбележи, че липсата на официално чакащи, в т.ч. при някои услуги за деца, не означава автоматично липса на потребност. Напротив, рязкото повишаване на обхвата на някои „меки“ услуги в резултат на пандемията  (като патронажната грижа) показва, че някои услуги могат рязко да повишат обхвата при наличие на организация и средства.

-----------------------
*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).