Синдикалните организации подкрепят предложения нов размер на минималната работна заплата, а работодателските организации – не. Това каза на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Мария Габриел, която обобщи резултатите от днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, съобщи БТА.
Днес социалните партньори обсъдиха проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, регламентиращ труда от разстояние, и проект на постановление на Министерския съвет за определяне на размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. в размер на 933 лева.
Не беше постигнато съгласие между социалните партньори относно проекта.
Предложението, внесено от министъра на труда и социална политика, е за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) на 933 лв. В момента размерът на минималната заплата е 780 лв.
Социалният министър Иванка Шалапатова посочи, че предложеният нов размер на минималната заплата е съгласно разписаната формула в Кодекса на труда. Според тази формула МРЗ се определя в размер на 50% от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца, посочи тя. И добави, че нетният доход на наетите на МРЗ ще достигне 724 лв. Шалапатова увери, че с подкрепа от Европейската комисия ще се работи за пълното транспониране на директивата за адекватни минимални заплати.
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ подкрепят проекта на Министерския съвет, а работодателските организации не подкрепят предложения размер на минимална работна заплата и настояват за изработване на нов механизъм“, обобщи Габриел за резултатите от днешните разговори.
Възражения срещу проекта за новия ръст на минималната заплата изразиха от бизнеса.
„Работодателите не приемат административния начин за определяне на работната заплата и няма да се примирят с това. Неправилно беше транспонирана европейската директива за минималната работна заплата“, коментира Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата. По думите му заради това ще продължи отказът от колективното трудово договаряне. „Защото то се обезсмисля, когато по административен път се определя минималната работна заплата“, посочи Симеонов.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България потвърди вече заявената позиция на работодателите, че е неправилна формулата за определяне на минималната работна заплата.
„Това, което синдикатите така и не разбраха, е, че минималната работна заплата, както и всяка друга заплата, не се плаща от работодателя, а се изработва в реалния сектор от работника и се плаща от клиента“, каза той. Велев е на мнение, че всяко „административно сливане на минимална със средна заплата води до демотивиране на хората да повишават квалификацията си“ и до несправедливи пенсии. Трайната позиция на АИКБ е, че минималните работни заплати трябва да се договарят и да са различни за различните икономически сектори.
„Имаме за цел да се повишават доходите, но въпросът е как това да се случи“, коментира Мария Минчева от Българска стопанска камара (БСК). Организацията също е против.
Представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и от Съюза за стопанска инициатива казаха, че техните организации също не подкрепят предложението за увеличение на минималната работна заплата.
Вицепрезидентът на КТ „Покрепа“ Иоанис Партениотис заяви подкрепата на синдиката за увеличение на минималното трудово възнаграждение. „Българският работник, въпреки ежегодното увеличение на минималната работна заплата през последните години, остава на последно място по възнаграждение на своя труд“, отбеляза той.
„Когато нараства минималната заплата, заетостта в България също се повишава“, убеден е Любослав Костов от КНСБ. По думите му са налице „всички морални и социални икономически аргументи“ да се подкрепи увеличението.
„Приемането на постановлението за новия размер на минималната заплата е важно за въвеждането в практиката на заложените принципи и референтни стойности в европейската директива за адекватни минимални заплати в Европейския съюз“, каза социалният министър Иванка Шалапатова. Директивата дава възможност държавите членки да определят размера на минималната заплата по различни икономически и социални показатели, като се съобразява и с националните специфики, посочи също тя.
Мария Габриел посочи, че социалните партньори принципно подкрепят промените в Кодекса на труда, регламентиращи труда от разстояние, но с допълнителни предложения, с които се усъвършенства нормативната уредба и се регламентира отговорност за изплащане на трудови възнаграждения на работници и служители на изпълнителя при веригите от подизпълнители.


Цените на колите втора ръка в Германия падат
Арестуваха американски баскетболист с близо 34 кг канабис на летището
България завърши кампанията си в Лига на нациите
Стартираха първите за учебната година практически посещения на студенти в Районния съд във Варна
Зор: Едва 9 обществени тоалетни функционират в цяла Варна
България губи огромни инвестиции заради блокирани вятърни проекти
К. Павлов: В София и Варна има надценени имоти, ръстът на цените ще се забави
На пазарите има предостатъчно петрол въпреки атаките в Ормузкия проток
Deutsche Bank се прицелва в САЩ на фона на рекордна година за трейдърите ѝ
Ебола остава извън контрол в Конго след 6 месеца на военни конфликти и глад
Току-що закупен автомобил BYD изчезна от автосалон
Най-широката магистрала в света има 26 ленти
Бивш морски пехотинец спаси рядък Dodge Charger
Всяка седма гума на служебна кола е опасна
Кошмарът Takata продължава: Toyota изтегля 314 000 коли
Как да сте перфектната половинка, за която мъжете мечтаят?
Велислава Петрова: Свързаността е инвестиция в икономическата устойчивост и растежа
Тръмп: Путин отстъпва за Украйна, Русия губи по 25 000 войници месечно
Нов срам, удряме дъното! И Естония победи България, вкараха ни само 2
Антон Златанов за полицая, убил Милена: Най-малкият му проблем е, че ще бъде уволнен