Процесът за привличане на работници от трети страни за българската икономика и в частност за туризма е натоварен с множество бюрократични пречки. Процесите по одобрение и наемане са бавни, ангажират множество институции и често надвишават предвидените срокове, което затруднява работодателите и отказва кандидатите.
Въпросите бяха дискутирани на кръгла маса на тема "България в Шенген - предизвикателства и възможности за туризма", организирана от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА).
Всички участници се обединиха около мнението, че сред спешните мерки, които трябва да се предприемат от държавата, са въвеждането на електронна платформа за подаване на документи за разрешителни за работа с цел ускоряване и прозрачност на процеса. Като друга важна стъпка беше определена отмяна на квотите за наемане на чуждестранни работници, което допълнително ще улесни работодателите при набавянето на персонал.
Сред другите важни мерки бяха посочени засилването на капацитета на консулските служби, което ще намали сроковете за издаване на визи, опростяването на процедурите за сезонна заетост чрез отпадане на някои изисквания като свидетелство за съдимост за престой до 9 месеца, както и създаването на устойчив механизъм за задържане на чуждестранните служители, включително социални и професионални стимули.
Илин Димитров, секретар на президента по образование, наука и туризъм, обърна внимание на необходимостта от съкращаване на сроковете за издаване на визи за туристи от трети страни, което би могло да се случи чрез дигитализацията на процеса. Той посочи, че механизмът за внос на служители е сложен, бавен и често неефективен. По думите му определените в механизма срокове от 4 до 6 месеца за издаване на разрешително са още по-дълги, защото има редица дейности, които следва да се извършат преди подаването на документи за разрешително. Димитров допълни, че оптимизирането на тези процеси е ключово за намаляване на времето за осигуряването на кадри от трети страни.
Създаването на портал за електронно издаване на визи ще улесни работата на Министерството на външните работи и няма да има нужда от допълнително обезпечаване на консулските служби. Това мнение застъпи Николина Ангелкова, бивш министър на туризма (2014-2020 г.), допълвайки, че подобен подход е възприет в редица страни.
Тя посочи също и възможността да се създаде отделна платформа, свързана с наемането на сезонни работници, която ще облекчи оборота на документи и ще спести ресурс, време и срещи с консулските отдели. На тази платформа трябва ясно да са посочени отговорните за процеса министерства и агенции. Тези мерки според Ангелкова биха ускорили процеса по издаването на работни визи и това би могло да се случва и за една седмица, както е в държавите, въвели подобен подход.
Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика (2003 - 2005 г.), подчерта, че към момента в основата на проблемите със запълването на недостига на пазара на труда чрез работници от трети страни са два ключови закона - Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност и Законът за чужденците. Тя посочи, че и в двата закона са транспонирани много директиви и регламенти на Европейския съюз, както и че са претърпели десетки изменения и допълнения през годините. Според нея е необходимо да има промени и на ниво европейско законодателство, за да се облекчи достъпът на работници от трети страни. Тя призова властите да потърсят лоби в европейските институции, за да се инициират промени в директиви и регламенти, които се отнасят до пазара на труда или да постигнат изключения за България, каквито има за други страни от ЕС. По думите й проучване на Агенцията по заетостта показва, че през тази година ще има нужда от 265 хиляди души на пазара на труда.
Веселин Данев, председател на Българската хотелска асоциация, предложи да се обмисли създаването на единен портал за ползватели и държавни институции, който да указва статута на определен кандидат за работа и да има проследимост на процесите. По думите му е необходима координация между отделните държавни институции, както и ресурсна обезпеченост в консулските служби.
Именно този проблем изтъкна директорът на дирекция "Консулски отношения" в Министерството на външните работи Георги Воденски. Той каза, че няма достатъчно служители и докато не се реши този въпрос, няма как да се подобри достъпът до услугите на консулските служби за издаване на визи. Министерството на финансите на този етап отказва да отпусне допълнителни средства за допълнителна администрация, уточни той.
Николай Ванчев, експерт в дирекция "Консулски отношения" в Министерството на външните работи, посочи, че в българските консулски служби има по един консул, технически сътрудник и по едно местно лице, но когато някой от екипа отсъства, капацитетът намалява наполовина. По думите му заплатите във външно министерство са на едно от най-последните места в държавната администрация, като младите дипломати и стажант аташета получават възнаграждения в размер на 1200-1400 лева. Има свободни места за консули, но никой не иска да ги заеме, каза той.
Платформата за електронно подаване на документи за сезонните работници с право на престой до 90 дни в страната работи добре, заяви Милена Георгиева, зам.-изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, и призова работодателите да се възползват от нея, защото това би било улеснение за тях.
Ще бъде създадена работна група към Министерството на туризма, която ще разгледа всички предложения на бизнеса и организациите в сектора по въпросите с недостига на кардри в туризма и издаването на визи, обобщи министърът на туризма Мирослав Боршош. Министърът посочи, че бъдещите промени трябва да бъдат в контекста на националната сигурност, както и на ангажиментите на България към европейските институции.


Всеки втори млад човек у нас живее в пренаселено жилище
България изхвърля 109 кг храна на човек годишно: как се вписваме в европейската картина
Сметище изникна върху гробове в Централните гробища – Варна
Плащаме 80% по-скъпо брашно от гърците
България предава на Гърция 48 исторически реликви срещу тленните останки на цар Самуил
Bentley пусна първата си изцяло електрическа кола, част 2
Bentley пусна първата си изцяло електрическа кола, част 1
Г. Попов: Терминът свръхпечалба не съществува, държавата атакува "белия" бизнес
Lindt понижава цените поради спад в търсенето на шоколад
Четири сценария за наследник на Кристин Лагард начело на ЕЦБ
Renault Initiale - забравеният прототип с V10 от Формула 1
Tesla огложи представянето на Roadster с две седмици
Китайски луксозен SUV се запали заради чужда батерия
Volkswagen разкри дизайна на електрическия Tiguan
Механик натрупа 7000 eвро глоби с кола на клиент
Как да изберете подходяща тренировка за вашето тяло
Как британците накараха германските генерали сами да разкрият военните тайни на нацистка Германия?
Как Азербайджан заличава арменското наследство в Нагорни Карабах
Месец до изборите, но готови ли са машините?
преди 1 година Защо от трети страни, може и от втори? Ние сме в ЕС, Шенген и тн, общ трудов пазар с близо 400 млн население. Щом от стотици милиони население не могат да намерят работници, проблема явно ще да е някъде другаде, примерно могат да се ориентират към бизнес с по-висока добавена стойност, вярно трябва и малко акъл за там. Другия вариант е българските работодатели все пак да поискат от държавата да освободи малко хора примерно 10% от администрацията, което да облекчи всички по веригата надолу. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година любима тема, но добре че влезнахме в Шенген... на Слънчака почти никой по хотелите не говори български за разлика от Халкидики... цените почти еднакви! Но тва са българските хотелиери, не искат да плащат данъци и заплати и сами ще се самоубият.... никви работници от трети страни за нищо! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година ДАВАЙЙ само ние останахме в Европа, да не сме пълни с мумуни и да можеш да се движиш спокойно по тъмно и в центъра. Давайте да поправим този проблем. Малко културно обогатяване да ни дарят, като на всички западноевропейски държави, които вече се обогатиха и не могат да се нарадват! отговор Сигнализирай за неуместен коментар