Напускане на украинските мигранти ще подложи на натиск централноевропейските икономики

Централноевропейските страни, които са изправени пред множество икономически заплахи, породени от войната на прага им, може да се изправят пред нов натиск, ако бъде постигнат мир в Украйна – от затегнатите пазари на труда, които ще подхранят инфлацията благодарение на изтичането на украински работници, пише Ройтерс.

В страните от Централна и Източна Европа живеят над 4,3 млн. украинци, които избягаха в страни членки на Европейския съюз (ЕС) след нашествието на Русия и запълниха работни места на фона на исторически ниски нива на безработицата.

Тяхното възможно завръщане в Украйна след евентуално постигане на мирно споразумение ще бъде препятствие в иначе добрата новина за региона.

„Демографията е риск и е такъв, че разрешаване на войната в Украйна ще го влоши, тъй като някои от тези украинци ще се върнат у дома“, коментира Шарлот Руе, управляващ директор за Централна и Източна Европа в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), в рамките на форум за Централна и Източна Европа във Виена.

Обещанието на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да прекрати враждебните действия между Русия и Украйна, когато встъпи в длъжност на 20 януари, накара мнозина да започнат да обмислят бъдеще след войната. Но не е ясно как той планира да постигне това, а съветниците му признаха, че за мирно споразумение може да са нужни месеци.

Икономическият растеж в Централна и Източна Европа беше 2,2% миналата година, сочат данни на Raiffeisen Bank International. Той е по-бърз от стагниращите 0,8%, прогнозирани в еврозоната.

Двигатели на растежа

Украинските работници, които получиха законни права да живеят и работят в Европа чрез директива на ЕС от март 2022 г., подпомогнаха тази динамика, като допринесоха за това промишленото производство и разчитащите на износа икономики да се разширят бързо.

От 4,3 млн. души, които избягаха от Украйна към ЕС до декември 2023 г., 22% се намират в Полша, а около 9% - в Чехия, сочат данни на Евростат.

„Част от икономическия успех в много страни е свързан с украинците, които се установиха там през последните две години“, коментира на форума Кристиан Петер, ръководител на отдела за Австрия и ЦИЕ в компанията J. Safra Sarasin.

„Сега, с да се надяваме края на войната, има голяма вероятност тези хора да се завърнат в Украйна и да оставят пропаст на трудови пазари като в Прага, в Братислава, във Варшава и запълването ѝ ще бъде предизвикателство“, допълни Петер.

Регионът е изправен пред други, по-големи проблеми.

Растежът в редица страни, най-вече в Унгария, зависи от промишленото производство и износа, включително на автомобилни части, благодарение на относително достъпната работна ръка в региона.

Несигурност за митата

Възможни търговски войни, породени от обещанията за мита на Тръмп, усложняват този модел, тъй като държавният дълг остава висок.

Съотношението между дълга и БВП в Полша, Румъния и Словакия може да продължи да нараства, счита Erste Group. В Полша съотношението между дефицита и БВП миналата година, раздут от разходите за отбрана, достигна около 5% от БВП, над целта на ЕС от 3%.

Загуба на работници ще засили натиска.

През ноември Полската централна банка публикува допитване сред украински мигранти, което показа, че макар само 2% от бежанците и 1% от мигрантите преди войната да искат да се върнат в Украйна след по-малко от година, тези цифри ще нараснат до съответно 59% и 34%, ако войната приключи.

Безработицата в Полша е на историческо дъно, като тласна ръста на заплатите до връх миналата година от 10%.

Чешкото правителство предупреди, че очертаващият се недостиг на работна ръка застрашава икономиката му, тенденция, която е отразена и в други страни в региона.

Нарастването на заплатите и инфлацията затрудняват централните банки да понижават лихвите, а упоритата инфлация и поскъпващият американски долар вече отправиха предизвикателство към сегашния цикъл на понижения на лихвите в Източна Европа.

Задържането на лихвите по-високи за по-дълго време подлага на натиск икономиките и прави местния дълг по-скъп за правителствата.

Ръководителят на анализите в Raiffeisen Bank International Гюнтер Дьобер заяви, че забавянето на инфлацията не е даденост и че темпът ѝ вероятно ще остане статичен в Унгария и Румъния, а в страни като Чехия ще се ускори. „Това означава, че не очакваме твърде големи понижения на лихвите в нашия регион“, допълни той.

Заплахи от чужбина

Но Дьобер е скептичен, че украинските работници, които вече са се установили, наистина ще напуснат, особено предвид несигурността около възможната мирна сделка.

Руе от ЕБВР подчерта, че компаниите може да използват заминаващите работници като възможност да инвестират в мерки за спестяване на работна ръка.

Банкери и инвеститори коментираха, че усилията за възстановяване на Украйна след войната може да бъдат добра възможност за съседните старни, особено за Полша.

Но завръщането на Тръмп в Белия дом и силата на долара, заплахите от мита и несигурността, които те ще донесат, наред с влошаването на вярата в понижаването на лихвите от Федералния резерв допринасят за създаването на предизвикателна комбинация за държавните ръководители.

„Заплахите са навсякъде“, коментира Ана Трипович, държавен секретар в Министерството на финансите в Сърбия, по време на форума.

Тя отбеляза, че повишението на дълговете в ерата на Covid и енергийната криза, породена от нашествието на Русия в Украйна, сега са допълнени от силния американски долар, което оскъпява за страни като нейната обслужването на чуждестранния им дълг.

„Работата на пазара става все по-сложна. Днес... сме изправени пред всички тези заплахи и предизвикателства, които се случиха в различни години“, допълни тя.