Енергийната криза изяжда малкия и дребния бизнес в Европа

Малкият и средният бизнес, често фамилни компании, са едни от най-големите жертви на енергийната криза в Европа, пише The Wall Street Journal. Тези компании, определяни като "гръбнака" на икономиката, сега намаляват производството или дори затварят врати.

Малките пекарни, работилници и производители, често нямат възможността да икономисат от мащаба, за да поемат растящите цени на енергийните ресурси и трябва да прехвърлят тежестта на потребителите. Пекарна в белгийския град Антверпен например изчислява, че месечно трябва да продаде 3000 хляба повече, за да успее да покрие сметките си, а в същото време местните магазини се оплакват от намаляване на клиентите и свиване на потреблението.

Цената на енергоизточниците в Европа скочи рязко след началото на войната в Украйна и нежеланието на Русия да доставя газ на своите европейски клиенти, отбелязва WSJ.

Големите компании - например от стоманодобивния сектор, успяха да прехвърлят производството си в чужбина, където енергийните разходи са по-ниски. Често те са защитени и от дългосрочни договори, в които цената на енергоизточниците е фиксирана, или използват финансови деривати, за да се защитят от пазарната волатилност. Големият бизнес може да си позволи да отдели и повече средства за енергийна ефективност, с която да намали енергийното потребление.  

Малките компании обаче нямат този лукс. За тях тези трудности идват точно в момента, когато бизнесът в Европа започна да се възстановява от пандемията от коронавируса.

Компаниите с по-малко от 250 души персонал са около 99% от всички в ЕС, сочат официалните данни. В тях са заети повече от 100 млн. души. Според изчисленията на анализаторското звено на Allianz високите цени на природния газ ще намалят печалбите на малкия и средния бизнес със 150 млрд. евро през 2022 година. Най-сериозно ще бъдат засегнати производители на метали, хартия, химикали, храни и текстил, които са по-енергоемки.

Ситуацията в момента е много драматична, потвърждава и По Вила, управител на фамилна компания за производство на хартия в Каталуния, с около 130 служители. LC Paper работи от 1881 година и произвежда тоалетна хартия и рула с хартия за нуждите на болници, летища и други административни сгради. Според Вила понякога цената на газа скача толкова рязко, че производството няма никакъв икономически смисъл от момента на поръчката до момента на доставката до клиента.

От компанията се въздържат да вдигат цените, защото това може да ограничи поръчките и предпочитат да намират други начини за ограничаване на разходите.

Собственикът на Adalberto Estampados, текстилно предприятие край Порто, коментира, че разходите му за електроенергия са скочили 10 пъти за една година. Компанията работи на загуба и се надява на подкрепа от португалското правителство, макар че в някои индустриите дори и субсидиите са недостатъчни.