Русия засилва натиска върху енергийния сектор в Европа

Енергийният конфликт на Русия с Европа ескалира драматично, след като три тръбопровода бяха разрушени при предполагаем саботаж, а „Газпром“ предупреди, че последният оставащ маршрут към Западна Европа, този през Украйна, е изложен на риск, пише Bloomberg.

Тъй като повредените тръбопроводи доведоха до изтичане на газ в Балтийско море, а шведски сеизмолози съобщиха за две експлозии, представители на Германия и САЩ обявиха, че инцидентът вероятно е свързан със саботаж.

Дания и Норвегия предприеха мерки за засилване на сигурността около своите енергийни активи, а Германия каза, че стратегическата ѝ инфраструктура се е превърнала в мишена.

Въпреки че тръбопроводите вече не работят, инцидентът допълнително ескалира напрежението между Европа и Москва, което задълбочава енергийната криза в региона.

Цените на газа скочиха отново заради предполагаемия саботаж и нараснаха още повече, след като „Газпром“ предупреди, че газовите потоци през Украйна също са изложени на риск поради правен спор. Ако доставките през Украйна бъдат спрени, Западна Европа ще бъде отрязана, оставяйки единствено с доставките на газ през „Турски поток“.

„Като се имат предвид събитията около „Северен поток 1 и 2“ днес, това би било индикация, че Москва възнамерява да спре всичките си доставки на газ за ЕС, може би с изключение на малкото газ, който все още идва през Турция“, коментира Хенинг Глойщайн, експерт по въпросите за енергетиката, климата и ресурсите в Eurasia Group.

Все още няма коментар от Кремъл за транзита на газ през Украйна. По-рано говорителят Дмитрий Песков заяви относно щетите по „Северен поток“, че е преждевременно да се спекулира преди резултатите от разследването.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че алиансът следи ситуацията и е в тесен контакт със засегнатите страни.

Русия понижи драстично енергийните доставки за Европа през последните месеци, участвайки в игра на котка и мишка, докато се опитва да упражни максимален натиск върху съюзниците на Украйна. Промишлеността и икономиките на континента са разтърсени от растящите цени на енергоносителите, а централните банки се опитват да укротят инфлацията, която повишава разходите за живот.

Европа отговори на свиването на доставките на руски газ, като запълни своите газохранилища преди зимата и се ангажира да намери алтернативни доставчици на енергия. Засега изглежда, че тези усилия ще бъдат достатъчни, за да подсигурят енергийно Европа през тази зима. Блокът получаваше около 40% от своя пренасян през тръбопроводи газ от Русия преди войната в Украйна, като този дял сега е намален до около 9%.

Търговците отдавна следят транзитния маршрут през Украйна за рискове от щети заради конфликта. Потоците вече са силно намалени след началото на войната. Около 40 млн. куб. м газ на ден идват през Украйна, а други 30 млн. куб. м се пренасят по „Турски поток“.

„Изглежда, че случващото се със „Северен поток 1 и 2“ е само прелюдия към последните събития. Ако Русия намали потоците през Украйна, ЕС няма да може да реагира толкова бързо“, изтъква Том Марзек-Мансър, ръководител на отдела за газови анализи в ICIS.

Не за първи път се появяват съмнения за нечестна игра в енергетиката от началото на войната. Европейските лидери обвиниха Москва, че използва енергийните потоци като оръжие в продължение на месеци и че се позовава на проблеми с поддръжката и ремонтните дейности като претекст за спиране на доставките. Миналата седмица Русия заяви, че е осуетила нападение срещу петролен и газов комплекс, който снабдява Европа и Турция.

Още през юли Bloomberg съобщи, че Кремъл вероятно ще поддържа жизненоважните газови потоци за Европа на минимални нива, докато продължава конфронтацията около Украйна, за да засили натиска върху региона.