Една позната опасност

Тръбите, изработени от здрава стомана, са разположени на дълбочина около 70-80 метра. В сравнение с трансатлантическите кабели, които често се полагат на няколкостотин метра под повърхността, това не е много дълбоко. Но любител водолаз не може да стигне лесно дотам. Въпреки повишената бдителност не е било забелязано видимо движение. Ако става дума за саботаж, щетите трябва да са причинени отвътре или отвън. Възможно е да се използват специално оборудвани водолази, малки подводници.

Споменаването на Русия не е непременно погрешно, но не е и непременно правилно. Дания и Швеция все още не са разследвали щетите. Бьодсков, датският министър на отбраната, заяви, че може да отнеме седмица или две, докато ситуацията в района на изтичането на газ се успокои и разследващите достигнат до тръбопроводите и проучат дупките. Запитан от датските медии дали смята, че някога ще открият кой стои зад това, той отговори: „Не знам, но правим всичко възможно“. 

Така че досега няма доказателства. Москва също изрази шока си от щетите и възмущението си от намеците, че самата тя е замесена в повреждането на тръбопроводите. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не изключва саботаж, заговори за „безпрецедентна ситуация" и заяви: „Изключително сме обезпокоени“. Той заяви, че обвиненията за руско участие са „предсказуемо глупави и абсурдни". Аварията е „голям проблем" за Русия. Скъпият газ е трябвало да бъде продаден, „а сега се изпуска във въздуха". Според съобщения в медиите газът, който е трябвало да потече по „Северен поток 1" към Германия, е бил изгорен. Песков заяви, че е необходимо да се попитат датчаните и шведите кой наблюдава тръбопроводите. От своя страна Песков насочи вниманието към Съединените щати, които реализират огромни печалби от втечнен природен газ. Трябва да се проведе „диалог", за да се установи какво се е случило.

Руският газ вече само през Украйна и Черно море

Някога „Северен поток" беше бъдещето не само за Германия и Европа, но и за Русия. Изпомпването на газ директно в най-голямата страна потребител без отклоняване през Украйна беше привлекателно. Официалните разходи за строителство са 17 милиарда евро. Собственик на „Северен поток 1" е Nord Stream AG, 51% от чиито акции се държат от държавната руска компания „Газпром", а по-малки дялове - от компаниите Wintershall Dea, E.ON, Gasunie и Engie. „Северен поток 2" е собственост на отделно акционерно дружество, което на свой ред е изцяло собственост на "Газпром". Тази структура вече отразява променената международна обстановка в сравнение с първия газопровод; от самото начало имаше много гласове, които предупреждаваха срещу изграждането на "Северен поток 2", което беше договорено едва след анексирането на украинския Крим през 2014 г., и срещу нарастващата зависимост от Русия.

Силната опозиция в Източна Европа и САЩ направи проекта рискован. Въпреки това той беше прокаран по време на управлението на предишните федерални правителства на Меркел, завърши изграждането си миналата година и съвсем наскоро беше в процес на одобрение; канцлерът Олаф Шолц го спря, когато Путин призна двете "народни републики" в Донбас за "държави" през февруари, малко преди нахлуването в Украйна. За да оправдае спрените доставки на газ по „Северен поток 1", Москва официално изтъква ту технически, ту правни причини, свързани със западните санкции, които германското правителство отхвърля. "Северен поток" свързва директно Русия с Германия под Балтийско море. Снимка: EPA/JENS BUETTNER GERMANY OUT

Москва не крие, че разчита на европейската и особено на германската зависимост от газа, за да накара противниците си да отстъпят. Държавната телевизия непрекъснато показва репортажи за демонстрации в Европа заради нарастващите разходи. Самият Путин действа като защитник на гладуващите. „Виждаме, че в момента в Германия се провеждат демонстрации с искания за включване на „Северен поток 2", каза той в началото на септември. „Ние споделяме тези изисквания на потребителите в Германия. Готови сме да го направим утре, просто трябва да натиснете бутона“. 

Понастоящем руският газ все още достига до ЕС през Украйна - около 42 млн. куб. м дневно, и непряко през черноморския газопровод „Турски поток", който минава от Южна Русия до Турция. В този процес „Газпром", а оттам и Кремъл, подлагат под въпрос и възможността за спиране на газа, който постъпва в ЕС през Украйна: точно когато във вторник се появиха новините за инцидентите със „Северен поток", „Газпром" обяви, че арбитражното производство, започнато срещу "Газпром" от украинската група „Нафтогаз", може да доведе до попадане на компанията под руски санкции и че в такъв случай тя няма да може да изпълнява никакви договори. Това би означавало спиране на всички доставки, включително през Украйна. Юридическият спор, който разстройва руснаците, е свързан с последиците от войната в Украйна: украинската страна настоява, че „Газпром“ трябва да плати за транзитни мощности, които вече не се използват, след като руснаците завладяха, наред с други неща, компресорна станция. „Газпром“ отказва: „Услугите, които не са предоставени от Украйна, не трябва и няма да бъдат заплатени“.