Една позната опасност

8 ноември 2011 г. трябваше да бъде чудесен ден за доставките на газ в Европа. В Лубмин, Западна Померания, се бяха събрали много високопоставени политически личности, а германският канцлер Ангела Меркел и руският президент Дмитрий Медведев завъртяха кранчето на първата от двете линии на газопровода „Северен поток". Най-малкото символично. Те се усмихваха един на друг.

Около тях бяха министър-председателите на Франция и Нидерландия Франсоа Фийон и Марк Рюте, комисарят на ЕС по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер, Ервин Зелеринг, министър-председател на Мекленбург-Предна Померания, и, разбира се, Герхард Шрьодер. Той инициира проекта заедно с Владимир Путин, когато все още беше канцлер, припомня в свой анализ FAZ.

Меркел определи "Северен поток" като знак, че „разчитаме на сигурно и устойчиво сътрудничество с Русия в бъдеще". Единадесет години по-късно на дъното на Балтийско море лежат не само тръбите на „Северен поток 1", но и тези на "Северен поток 2". От понеделник насам обаче газът се влива в морето - от течове в двата тръбопровода. Дали това не е избухливият край на „устойчивото сътрудничество“?

В понеделник сутринта за първи път бе регистриран спад на налягането в една от двете тръби на „Северен поток 2". Вечерта това беше последвано от спад на налягането в двете тръби на първия газопровод „Северен поток". Въпреки че „Северен поток 2" никога не бе пуснат в експлоатация, а Русия не е доставяла нищо по „Северен поток 1" от няколко седмици, те са пълни с газ. Датски изтребители се издигнаха във въздуха. Снимките показват вълнуващо се Балтийско море, в което газът излиза на повърхността. Трите теча се намират в близост до датския остров Борнхолм. 

Шведските сеизмолози съобщиха, че няколко измервателни станции са регистрирали две експлозии в региона в понеделник - една сутринта и една вечерта. Оттогава вълнението е голямо. Съществуват много признаци за саботаж. Но кой го е извършил и какво означава това за безопасността на останалата енергийна инфраструктура в Балтийско море?

54 милиарда кубически метра газ годишно

За опасността бе известно от дълго време. Само преди няколко дни инспекторът на германските военноморски сили, флотски адмирал Ян Каак, отново обърна внимание на това. В свое интервю той предупреждава: „На дъното на Балтийско море, но също и в Атлантическия океан, има доста критична инфраструктура като тръбопроводи или подводни кабели за IT. Там те могат бързо да изключат осветлението в страни като Естония, а за глобалните комуникационни структури има заплахи, на които трябва да се обърне специално внимание“. Без да споменава случилото се сега с двата тръбопровода, пред вестник Die Welt Каак заяви през тази седмица: „Има причина руски подводни или надводни части да се намират в района на тези кабели за дълъг период“. 

Само преди няколко месеца разрушаването на едната или на двете тръби на "Северен поток 1" щеше да означава сериозен шок за енергийните доставки на Германия и на няколко нейни съседки. По тръбите можеше да се изпомпват около 54 милиарда кубически метра газ годишно. Разрушаването на тръбопроводите, независимо дали поради злополука или нападение, би означавало внезапна загуба на голяма част от енергийните доставки за Германия, но също и за Дания, Белгия и Нидерландия - със значителни последици за икономиката и частните домакинства. Но тъй като в Лубмин така или иначе вече не пристигаше газ, поне няма опасност от такъв шок.

Освен тръбите на „Северен поток" през морето минават и други важни за Германия и Европа газопроводи. Europipe 1 и Europipe 2, например, пренасят природен газ от Норвегия до Германия през Северно море. Във вторник, само няколко часа след като бяха открити течовете на „Северен поток", в Полша беше открита Baltic Pipe. Тя ще се използва за доставка на газ от Норвегия през Балтийско море. В Балтийско море се намират и редица подводни кабели, захранващи кабели като NordBalt между Швеция и Литва и 1172-километровата връзка C-Lion от Финландия до Германия. Самата Русия се свързва с Калининградска област чрез кабел с дължина около 1100 км. Само в Балтийско море има повече от дузина такива кабели. Нито един от тях не е особено защитен, но всички са важни.