Путин губи енергийната война

Енергийната война на Владимир Путин изведнъж започна да се развива точно както и неговата „специална военна операция“. Т.е. не много добре. След като, използвайки доставките на газ като оръжие, предизвика страх и хаос в страните, подкрепящи Украйна, руският президент сега се оказва в лоша ситуация, пише колумнистът на Financial Times за енергетика и екология Дейвид Шепърд.

През последния месец цените на природния газ паднаха рязко. След като той се търгуваше близо до 150 евро за мегаватчас (48 долара за милион британски топлинни единици) в началото на декември, сега цената падна под 60 евро за MWh (19 долара за mmbtu), подпомогната от период на необичайно меко време, което намали търсенето за отопление.

Цените остават високи според историческите стандарти. Сметките на домакинствата все още несъмнено са болезнени, а индустрията понесе удар. Но газът се върна на ниво, което е почти поносимо за повечето западноевропейски икономики.

Цените са около два пъти по-високи от нивата, които някога бихме считали за високи през нормална зима, но вече не са 10 пъти по-високи, както бяха миналото лято, когато Русия напълно прекъсна главния си газопровод за Европа.

Широко разпространеният недостиг, за който някога имахме основателни опасения, не се материализира. Вместо това капацитетът на газовите хранилища в Европа - ключовата мярка за способността на континента да премине с лекота през тази и следващата зима - е доста запълнен и ще стигне за година напред.

Обикновено в този момент от зимата бихме очаквали нивата на хранилищата да са спаднали до около 60 процента от капацитета или по-малко. Вместо това те все още са пълни на почти 80 процента, като нивата в най-голямата икономика в Европа, Германия, са по-близо до 90 процента. 

Може да не е много разумно да се радваме на пролетните температури в много европейски страни през коледния период, като се има предвид какво ни казва това за променящия се климат, но можем да извиним ироничната усмивка на онези, които познават достатъчно руската история, за да намерят за забавно, че генерал Зима изглежда е дезертирал, за да помогне на страните, подкрепящи Украйна.

Все още има опасения какво предстои оттук насетне. Продължително застудяване през февруари или март все пак може да започне да изчерпва запасите в Европа, въпреки че прогнозите за времето засега изглеждат сравнително благоприятни.

Възможно е Русия да реши да спре и малкото количество газ по тръбопроводи, което все още достига до Европа през Украйна и Турция. Но повечето прогнози на индустрията сега са пролетният и летният сезон за запълване на газовите хранилища да започне от висока база, успокоявайки опасенията, че зима 2023/24 може да бъде по-голямо предизвикателство предвид много по-ниските руски потоци в сравнение с първата половина на миналата година. Сега Европа е в по-добра позиция да се справи с евентуални допълнителни руски съкращения.

Друга заплаха е това, което се случва с китайското търсене, след като страната излезе от политиката си за нулев Covid. В момента китайските газови резервоари са до голяма степен пълни след периода на потиснат растеж. Но по-късно тази година индустрията като цяло очаква китайското търсене на вносен втечнен природен газ - същите морски товари, на които Европа разчита до голяма степен, за да замени руските потоци - да се увеличи.

Това може да не е непосредствен проблем, ако Европа започне тази пролет да запълва хранилищата си от високата база. Но нещата все още могат да бъдат малко по-трудни когато започне зима 2023/24, ако китайското търсене се засили.

Така че би било глупаво да се изключи по-нататъшна волатилност на цените. Но стратегията на Русия за използване на енергията като оръжие се изчерпва. Миналата година по-високите цени на газа повече от компенсираха загубата на обеми от Москва. Това изглежда малко вероятно да се повтори. Западните санкции също така реално намалиха наполовина цената, която Москва може да получи за петрола си, удряйки по бюджета на Кремъл.

До зима 2024/25 г. на световния пазар ще има повече втечнен природен газ, облекчавайки ситуацията с доставките и намалявайки вероятността от екстремни скокове на цените. Въпреки че цените може да не се върнат напълно към средните стойности от последното десетилетие, форуърдната крива вече не предсказва връщане към нивата, които заплашваха с дълбока и продължителна рецесия в Европа.

Нищо от това не означава, че Европа може да си позволи успокоение. Анализаторите колебливо отбелязват, че единственият малък риск за газовия баланс на Европа през следващите месеци може да бъде нарастването на индустриалното търсене. Поетите ангажименти за разширяване на възобновяемата енергия и други чисти източници трябва да бъдат ускорени, за да се премахне стратегическата слабост, използвана от Путин.

Правителства като германското показаха, че могат да действат бързо в криза, създавайки плаващи LNG терминали в рамките на няколко месеца, за да отворят алтернативи на руския газ. Същата спешност сега трябва да бъде приложена към по-дългосрочни решения, било то офшорен вятър, водород или атом, като същевременно се ускори дългосрочният процес на намаляване използването на газ за отопление. Това ще бъде единственият начин да се обяви категорична победа в енергийната война.