IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Панацея или измамна схема е складирането на въглерод?

На този етап тези технологии са скъпи, недоказани като капацитет и трудни за обясняване като механизъм на действие

17:20 | 02.12.23 г. 9
Автор - снимка
Създател
Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

Една от основните теми, която ще бъде обсъждана по време на започналата преди дни среща за климата под егидата на ООН в Дубай COP 28, е улавянето на въглеродния диоксид от атмосферата и складирането му под земята. Разработването на технологии, които биха могли да осъществяват този процес, е важен елемент от стратегиите на много правителства, които искат, поне по документи, да изпълнят поетите климатични ангажименти, посочват Ройтерс и AP.

На този етап обаче тези технологии са скъпи, недоказани като капацитет и трудни за обясняване като механизъм на действие, което ги прави практически неработещи в очите на загрижената за бъдещето на децата си част от обществото, усещаща със сетивата си промените на климата и жадуваща за бързи и ефективни мерки за овладяване на задълбочаващата се климатична криза.

Налице е и сериозен разнобой на международно ниво. В доклад отпреди седмица Международната агенция по енергия (МАЕ) посочи, че петролната и газовата индустрия залага основно на технологии за улавяне и складиране на въглероден диоксид, за да намали вредните си емисии, които отделя в атмосферата. Според агенцията този подход е неработещ и е просто една "илюзия".

Очаквано това твърдение предизвика гневната реакция от страна на мощния сектор на течните изкопаеми горива, който гледа на технологиите по улавяне и складиране на въглероден диоксид като на "спасителен пояс", призван да даде възможност на петролa и на синьото гориво да се ползват до пълното им изчерпване. ОПЕК стигна почти до крайност, като обвини МАЕ, че "демонизира" изкопаемите горива и така застрашава енергийната сигурност на човечеството и енергийния преход по същество.

Какво точно обаче представляват технологиите, около които тепърва ще се разгарят все повече дискусии?

Най-стандартната форма е въглеродните емисии да бъдат улавяни още при изпускането им, или с други думи - в заводския комин. Индустрията е разработила два метода, които вече имат и технологични имена - улавяне и складиране на въглерод (CCS) и улавяне, употреба и складиране на въглерод (CCUS).

При първия въглеродният диоксид се улавя и изпраща директно в предварително подготвено подземно хранилище, най-често изчерпано находище на газ или на друго подземно богатство, а при втория след улавянето му въглеродният диоксид се ползва за друга промишлена цел, след което неупотребеното количество се складира.

По данни на Глобалния институт за улавяне и складиране на въглерод (Global CCS Institute) в момента в света има 42 проекта, работещи и по двата метода, с общ капацитет за обработка и складиране на 49 млн. метрични тона въглероден диоксид годишно. Това обаче е едва 0,13 на сто от годишно изхвърляните в атмосферата около 37 млрд. тона въглероден диоксид само от енергетиката и промишлеността.

При около 30 от тези проекти, или 78 на сто, въглеродните емисии се ползват по т. нар. метод за подсилване на петрола (EOR), при който въглеродът се инжектира в петролни кладенци, за да измести и освободи трудни за обработка залежи. Индустрията твърди, че това прави петрола по-климатично неутрален, докато природозащитниците са на диаметрално противоположното мнение.

При други 12 проекта в САЩ, Канада, Австралия, Норвегия, Исландия, Китай и ОАЕ въглеродът пряко се инжектира и складира под земята, без да се ползва за вторично извличане на петрол, сочат данните на института. На този етап не е ясно дали някои от тези проекти ще успее да излезе на печалба. Засега всички те са на червено.

Вторият метод за улавяне на въглерод е т. нар. пряко улавяне във въздуха (DAC). На този етап той е предимно в идейна и тестова фаза. Макар и по данни на МАЕ по света около 130 проекта от този вид да са във фаза планиране и изграждане, едва 27 от тях са влезли в експлоатация, при това частично, а капацитетът им засега е само 10 хил. метрични тона годишно.

Според МАЕ проектите от типа DAC трябва да улавят и складират поне по 1 млрд. тона въглерод годишно до 2050 г., ако светът иска да постигне климатичните си цели и да избегне превръщането си в огромен парник. На този етап това изглежда като химера.

През август САЩ обявиха грантове на стойност 1,2 милиарда долара за два комплекса от типа DAC в Тексас и Луизиана, чийто капацитет, ако заработят на пълна мощност, би бил 2 млн. метрични това въглерод годишно. Окончателното инвестиционно решение за проектите обаче все още не е взето.

Проектът в Тексас е на производителя на газ и петрол Occidental Petroleum, който е осъществен с подкрепата на инвестиционната компания BlackRock, а зад този в Луизиана стои консорциум от компании, воден от швейцарската Climeworks.

Проектите са в съседни щати, но подходът на компаниите е диаметрално противоположен. Докато Occidental възнамерява да инжектира уловения въглерод в земята, за да извлича още петрол, " Climeworks възнамерява само да складира въглерода и твърди, че технологията трябва да върви ръка за ръка с прехода към чиста енергия.

Основната спънка пред бързото развитие на проектите за улавяне и складиране на въглерод е високата цена, единодушни са експертите. При метода CCS тя варира между 15 и 120 долара за тон в зависимост от източника на емисии, а при проектите от типа DAC достига до 600-1200 долара на метричен тон, тъй като за улавянето се ползва много енергия, посочват от МАЕ.

Показателен е фактът, че няколко CCS проекта в развити страни като Норвегия и Канада вече бяха поставени на пауза поради финансови причини. Авторите им твърдят, че се нуждаят от цена на въглерода под формата на въглероден данък, търговска схема или данъчна отстъпка, които да направят улавянето и складирането на въглерод печелившо. Без това единствените проекти, които биха могли да се развиват, са онези, разчитащи на странични приходи, като например извличането на петрол, посочват анализатори.

Законът за намаляване на инфлацията в САЩ, гласуван миналата година, предвижда субсидии от съответно 50, 85 и 180 долара за метричен тон въглерод, извлечен и изолиран по методите CCUS, CCS и DAC. Това е сериозен стимул, но не покрива изцяло цената и компаниите трябва да отделят допълнителни средства, за да развиват проекти от типа CCS и DAC, според Бенджамин Лонгстрет, директор по улавяне на въглерод в Clean Air Task Force, неправителствена организация, фокусирана върху технологиите, необходими за ефективната битка с промените на климата.

Освен цената друг възпиращ фактор е и относително ограничената територия, която може да се ползва за складиране на уловения въглерод. Проблемът засега не изглежда да стои на дневен ред, но неизбежно ще изникне, ако се стигне до въвеждането на технологията в по-голям мащаб.

Според Глобалния институт за улавяне и складиране на въглерод най-добрите "площадки" са разположени в Северна Америка, Източна Африка и Северно море. А това пък означава, че за отвеждането на въглерода до тях ще са нужни мрежа от тръбопроводи и/или флот от танкери, което неизбежно ще създаде нови пречки и ще оскъпи проектите.

През октомври, например, проект от типа CCS на стойност 3 млрд. долара на Navigator CO2 Ventures, целящ да отвежда въглеродните емисии от заводи за етанол в Средния запад на САЩ до подходящи за складиране места, беше спрян заради опасенията на местните жители от евентуални течове и замърсяване по време на строежа.

Компаниите, инвестиращи в инсталации за улавяне, отвеждане и складиране на въглерод, трябва да погледнат сериозно на страховете на местните общности, когато предлагат нови инфраструктурни проекти, казва Саймън Стюарт от Националната федерация за защита на дивата природа в САЩ. "Не всички технологии са подходящи за прилагане навсякъде".

При все това проектите за улавяне и складиране на въглерод тепърва ще започнат да набират скорост. Преди седмица в Индонезия започна строителството на първия в страната комплекс от типа CCUS, който ще бъде управляван от британския енергиен гигант BP. Капацитетът му е за 1,8 гигатона, а на първата копка присъства лично президентът на страната Джоко Видодо. Комплексът, в който BP ще инвестира 2,6 млрд. долара, трябва да заработи през 2026 г.

Експертите са на мнение, че технологията може да бъде подобрена, а цената й - намалена, което да я направи по-приложима в по-сериозен мащаб, за да помогне за изпълняването на климатичните цели.

Остава да видим дали срещата в Дубай ще направи стъпки в тази посока.

(БТА)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:51 | 02.12.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Енергетика виж още

Коментари

9
rate up comment 12 rate down comment 8
Tikva007
преди 2 месеца
До: zelka00: Генерирате ли, генерирате ли? От вчера в 17.00 са ви изключили, та до сега - никой не е усетил. Виж, ако изключат ТЕЦовете, ще има дискотека. За АЕЦ-а даже не отваряме дума! Изводът: с вас, и без вас - все това. Само дето без вас беше по-тихо, по-спокойно и по-евтино. Но и вие ще минете.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 7 rate down comment 11
zelka007
преди 2 месеца
До: khao ... що да не работи ?! факт , има технологични решения с различен КПД ... ще се търсят пътища за подобрение и усъвършенстване ... възможно и изцяло нови процеси ... !! ... без да се поизтегли натрупаният в океана и атмосферата СО2 нема да стане ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 7 rate down comment 8
khao
преди 2 месеца
това няма да сработи... лоша идея е!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 14 rate down comment 11
aldy
преди 2 месеца
Измамата тук идва от твърдението, че човешката дейност на 99% (според ООН) и СО2 са причина за глобалното затопляне. После започнаха да добавят и други газове, метана например. Скоро и кислородът ще бъде включен. Като е измама, нека да е пълна. Защо климатичните промени са измама? Защото са реални, но не са причинени от хората. https://glasove.com/na-fokus/zashto-klimatichnite-promeni-sa-izmama-zashtoto-sa-realni-no-ne-sa-prichineni-ot-horata
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 15 rate down comment 12
aldy
преди 2 месеца
Най-простичкото и естествено нещо е да се започне масово залесяване. Растенията използват СО2 за храна и отделят кислород. Но не! Кислородът скоро ще го изкарат и него много вреден. А и от залесяването колко милиарда могат да се "свият"? Николко. Значи по-добре голите чукари и пустини да останат за ветрилници и фотки, а новите Бендеровци ще "складират" СО2!! Без СО2 или при значително намаляване, растенията ще загинат, а с тях и всичко живо. Но от лакоми тъппаци толкова.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 24 rate down comment 21
Моабет да става
преди 2 месеца
За мен това си е пълна измама. Въглерода на земята е милиарди пъти повече от кислорода така че всичкия кислород да се свърже с въглерода и се вкара под земята ще остане огромно количество въглерод. Има други начини да се захваща въглерода от въглеродният двуокис и да се освободи кислорода в атмосверата. Отделен въпрос е дали това трябва да се прави. Какво ще стане ако въглеродният двуокис от атмосверата се премахне по някакъв начин. Растенията и водораслите ще загинат.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 20 rate down comment 23
zelka007
преди 2 месеца
До: cyclop ... а така , разконспирирай ги ... :))) ... ти и годината знаеш ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 23 rate down comment 20
cyclop
преди 2 месеца
"трудни за обясняване като механизъм на действие" "за улавянето се ползва много енергия" "за отвеждането на въглерода до тях ще са нужни мрежа от тръбопроводи и/или флот от танкери"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 28 rate down comment 25
cyclop
преди 2 месеца
То дори не е схема още. Копнеж по схема, ама пък каква. Улавяш въздух и получаваш пари. Новите дрехи на царя ряпа да ядат.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още