Енергийната мрежа на Европа се превръща във все по-политическа

Разпадането на правителството на Норвегия тази седмица насочва вниманието към стотиците кабели за пренос на електроенергия през границите на Европа и към начина, по който те се превръщат в политически оръжия, пише Bloomberg.

Спор за износа на евтина енергия от Норвегия отчасти стои в основата на краха на правителството. В същото време шведският министър на енергетиката Ебба Буш заяви, че е била „бясна“ на Германия през декември, тъй като износът за най-голямата икономика в Европа е довел до по-високи цени за скандинавската държава. А във Франция крайнодясната партия иска да спре изцяло свободната трансгранична търговия.

Европейската електроенергийна система е най-голямата взаимосвързана мрежа в света, свързваща близо 600 млн. граждани, според енергийния мозъчен тръст Ember. Тя въплъщава духа на солидарност в Европейския съюз (ЕС) и споделянето на ресурси със съседите. Възходът на крайнодесните партии с акцент върху ориентирани навътре политики нарушава тази хармония.

Източник: Bloomberg

„Ще имаме национален контрол“, заяви министър-председателят на Норвегия Йонас Гар Стьоре на пресконференция в петък. „Норвежката демокрация е тази, която ще взема решения за енергийните ресурси на Норвегия“.

Междусистемните връзки би трябвало да работят въз основа на цената, а не на политиката. Идеята е, че енергията се насочва към по-скъпия пазар, осигурявайки повече доставки и намалявайки разходите в тази страна. Връзките работят най-добре между страни с различен енергиен микс, например Франция с нейния огромен ядрен парк и Обединеното кралство с неговите доставки на вятърна енергия.

Възходът на непостоянните възобновяеми енергийни източници разкрива отрицателните страни на тези връзки – недостигът в една страна често води до рязко повишаване на разходите и в съседната.

Дебатът в Норвегия се води от няколко години, тъй като покачването на цените в Северозападна Европа предизвиква недоволство. Миналата година страната беше третият по големина износител на електроенергия в Европа, а продажбите за Обединеното кралство и други пазари доведоха до скок на цените, особено в южната част на страната. По-високите сметки на норвежците превръщат въпроса в политически.

Въпреки че Норвегия не е член на Европейския съюз, тя е част от единния енергиен пазар. Съгласно правилата на този пазар държавите нямат право да ограничават потоците към съседните страни за продължителни периоди.

Единството на европейския енергиен пазар беше подложено на изпитание по време на енергийната криза. Дали страните ще бъдат склонни да изнасят електроенергия и да рискуват да увеличат още повече сметките си у дома? Рамката до голяма степен издържа, но започнаха да се появяват пукнатини, което накара норвежкото правителство да обмисли механизъм за контрол, който да ограничи износа.

Въпросът дали да се подменят остарелите кабели в Норвегия, чийто експлоатационен живот наближава края си, „се превърна в огромен политически дебат и в много популистки дебат“, каза Ларс Ове Скорпен, директор „Енергетика и възобновяеми енергийни източници“ в Pareto Bank в Осло.

Норвежкият премиер Стьоре все пак твърди, че иска да работи с другите скандинавски страни, за да се преодолеят колебанията и нестабилността на енергийния пазар.

Източник: Bloomberg

„Ако погледнем напред към случващото се в Северно море, ще видим, че всички страни поставят силен акцент върху енергията от възобновяеми източници“, казва той. „Но тогава всяка държава трябва да седне и да прецени какво е нейното участие в такава възможност и няма никой, който да направи нещо, което не е в негов интерес.“

Във Франция партията „Национален сбор“ на Марин льо Пен иска да върне контрола и да замени свободната търговия с двустранни или многостранни договори със съседните държави. Франция и нейните 57 ядрени реактора са гръбнакът на европейската енергийна система. Ако политиците успеят да намерят начин да задържат повече от тези евтини доставки у дома, това може дори да привлече повече производство и индустрия, осигурявайки икономически тласък.

Обединеното кралство е един от основните бенефициенти на излишъка от Франция. След като миналата година затвори последната си въглищна електроцентрала, страната все повече запълва недостига с внос и сега разчита на девет междусистемни връзки. До 2030 г. тя се надява да върне услугата и се стреми да стане нетен износител, след като увеличи производството на вятърна и соларна енергия.

Европейската комисия (ЕК) се придържа към своята стратегия и настоява за още по-голяма интеграция. Блокът ще отпусне безвъзмездни средства в размер на почти 1,25 млрд. евро от Механизма за свързване на Европа за 41 трансгранични проекта за енергийна инфраструктура.

На национално ниво се наблюдават някои признаци на разединение. Миналото лято Швеция отхвърли плановете за друг кабел с Германия. Министърът на енергетиката Буш тогава обвини съседката си за „неефективния“ пазар, заявявайки, че ако се свържат още повече, това носи риск за още по-високи страни за Швеция.

Германия затвори ядрените си реактори и не изгражда достатъчно нови мощности, за да ги замени, така че разчита до голяма степен на внос. Промишлеността в Европа се огъва под тежестта на високите цени на енергията, като някои компании предпочитат да преместят дейността си в САЩ или Китай.

„Има ясни европейски ползи от междусистемните връзки, но правителствата мислят по различен начин за това и искат да защитят своите пазари“, казва Алекзандър Есер, ръководител на скандинавския регион в Aurora Energy Research.