Германия обещава да сложи точка на газопровода "Северен поток 2"*

Германия ще "направи всичко по силите си, за да предотврати пускането в експлоатация на "Северен поток 2", заяви  канцлерът Фридрих Мерц по време на съвместна пресконференция в Берлин с украинския президент Володимир Зеленски. Той обеща и допълнителен натиск срещу Русия, за да бъде прекратена войната в Украйна.

В последните седмици темата за подновяването на доставките на руския природен газ за Германия се дискутира активно и се сочи като един от начините да се накара Русия да разговаря за края на войната. Руският министър на външните работи Сергей Лавров също потвърди в края на март, че при разговорите със САЩ са били дискутирани начини за подовяване на доставките на газ за Европа. Според анализатори Вашингтон, който в момента и сред водещите доставчици на газ за ЕС, има интерес да получи контрол върху връщането на руския газ в страните от общността, които допреди три години бяха най-големият пазар за "Газпром".

Сред начините за това е покупката на дял от  руския гигант или на инфраструктурата за пренос, включително и проектът "Северен поток" по дъното на Балтийско море. При взрив в края на септември 2022 година три от тръбите бяха унищожени. Жизнеспособна е една от тях, но тя е част от "Северен поток 2", който така и не влезе в експлоатация, след като Берлин отказа да даде лиценз за работа. В момента компанията оператор на "Северен поток" е в несъстоятелност, но съдът спря процедурата по ликвидация и позволи сключване на споразумение с нейни кредитори, сред които са и европейските партньори по проекта "Северен поток 2" - Engie, OMV, Shell, Uniper и Wintershall.

Германия работеше по издаване на разрешителното, когато Русия нападна Украйна и правителството замрази всички дейности. Сега Мерц потвърди, че тръбата няма и да получи разрешението от Берлин.

Мирни преговори

За повече натиск към Русия призова украинският президент Володимир Зеленски по време на брифинга. Той припомни, че още очаква от Москва условията за прекратяване на огъня и мирни преговори.

"Светът повече от седмица чака руснаците да напишат своя т.нар. "меморандум", или какво им е необходимо да спрат да убиват хора", заяви той и допълни, че украинският министър Рустем Умеров се е свързал с руската страна и преговарящия в Истанбул Владимир Мединский, съветник на руския президент Владимир Путин, който го е уверил, че ще изпрати документа веднага след края на мащабния обмен на военнопленници.

Този обмен беше извършен в периода 23-25 май, но Киев още няма условията на Русия. "Говорихме с партньорите си в САЩ - и те чакат", заяви още Зеленски и допълни: "Не трябва да чакаме повече, а да предприемем по-строги стъпки", намеквайки за нови санкции срещу Русия, които да ограничат средствата, които Москва отделя за война. Това са мерки срещу енергийния сектор на Русия, ограничаване на доставките на западни компании за военната индустрия на Русия, които позвляват производството на далекобойни оръжия, и намаляване на цената на петрола на световните пазари.

Междуевременно руският външен министър Сергей Лавров предложи среща на 2 юни в Истанбул, на която руската страна ще предстови своите искания за провеждането на мирни преговори. Делегацията отново ще бъде водена от Мединский, тоест на ниско ниво. Украинският ръководител на преговорния екип Умеров пък призова все пак предложенията да бъдат представени по-рано, за да има повече смисъл в срещата и идеите да бъдат дискутирани, а не само предадени от едната на другата страна.

В Кремъл отхвърлят и всякакви възможности за пътуване към Турция на руския президент Владимир Путин. 

Преди визитата си в Германия пред украински медии украинският президент посочи, че е съгласен на всякакви форми на преговори, включително и тристранни - с Путин и Тръмп, "ако руската страна се притеснява". От Кремъл уточниха, че лидерска среща би била възможна, ако всичко останало е договорено преди това. 

Американският президент Доналд Тръмп отбеляза, че би участвал в тристранна среща с лидерите на Украйна и Русия, "ако е необходимо". Той посочи в коментар от Белия дом, че е много разочарован от атаките срещу Украйна, но няма да наложи санкции на Русия, защото смята, че може да се стигне до "сделка". Той даде срок от две седмици за резултат от преговорите между двете воюващи страни.

Данните на украинското разузаване показват, че руската икономика започва да усеща ефекта на санкциите, но до войската той ще стигне едва през 2026 година, каза още Зеленски в Берлин. "Ние не искаме да воюваме толкова дълго. Ние въобще никога не сме искали да воюваме, никой не иска години война", допълни той.

Според Зеленски Москва само "намира причини, за да не спре войната". Москва отхвърли категорично преговори да се провеждат във Ватикана, сочейки, че две православни държави не могат да преговарят на "католическа платформа". Според Зеленски няма много логика в коментарите на руснаците, сочейки, че вероятно ще бъде отхвърлена и неутралната Женева, но пък Москва няма да има против члена на НАТО Турция. Той беше категоричен, че Украйна е за безусловно прекратяване на огъня, след което да се преговаря за мир.

По време на визитата на Зеленски в Берлин беше подписано споразумение за предоставяне на 5 млрд. евро военна помощ за Украйна.

* Информацията е допълнена с предложението на Москва за среща в Истанбул