Подобни високи нива на възстановяване на някои от най-търсените компоненти на соларните системи имат потенциала да превърнат рециклирането на панели от второстепенна дейност в доходоносна индустрия.
Експерти по енергетика от компанията Rystad Energy изчисляват, че общата стойност на материалите, подлежащи на рециклиране от соларни панели, може да нарасне от сегашните около 2 млрд. долара до приблизително 80 млрд. долара до 2050 г., предвид мащаба на глобалното внедряване на соларни системи и очакваното повишение на цените на суровините.
До 2035 г. цели 8% от полисилиция, 11% от алуминия, 2% от медта и 21% от среброто, необходими за производството на соларни панели, биха могли да бъдат осигурени чрез рециклиране на панели, инсталирани през 2020 г.
Вятърни турбини
Вятърната енергетика преживява собствен пробив в областта на рециклирането.
Вятърните турбини вече могат да бъдат рециклирани в значителна степен, но лопатките отдавна представляват техническо предизвикателство поради композитните материали, използвани при изработката им.
Въпреки това, скорошни постижения сочат към появата на решение, което би могло да бъде от голяма полза за производителите на цимент и строителните фирми, стремящи се да намалят въглеродния си отпечатък.
Френската компания Veolia разработи процес за нарязване на лопатки от фибростъкло (които досега не подлежаха на рециклиране) на гранули, способни да заместят въглищата, силициевия диоксид и варовика в пещите за производство на цимент.
Американската компания REGEN Fiber прилага подобен процес за създаване на армиращи влакна за нуждите на индустриите за бетон, асфалт и композитни материали.
Макар крайните продукти от тези процеси да не служат като суровини за самата енергетика, базирана на възобновяеми източници, рециклираните материали могат да заместят значителни количества първични суровини в циментовия и строителния сектор.
Електропреносна мрежа
Една от най-малко обсъжданите възможности за рециклиране се крие в самата електроенергийна мрежа.
Държавите предприемат мащабни програми за разширяване на мрежата, за да ускорят производството на ВЕИ, да електрифицират транспорта и да подкрепят нарастващото търсене на електроенергия. Тези инвестиции изискват огромни количества мед, алуминий и стомана.
Голяма част от дискусиите около тези планове се фокусират върху това откъде ще дойдат тези материали, като се пренебрегват огромните запаси, които вече са вградени в остаряващата инфраструктура.
Програмите за рециклиране все повече възстановяват тези материали и ги връщат в промишлените вериги на доставки.
Американският производител на стомана Nucor управлява специализирани съоръжения за оползотворяване, които преработват старо оборудване, за да удвоят обема на регенерирана мед и цветни метали, които се използват в изграждането на нови преносни компоненти.
Тази възможност ще нараства с ускоряването на модернизацията на мрежата. Всеки стар трансформатор и преносен актив представлява концентриран източник на рафинирани материали, които могат да бъдат преразпределени в следващото поколение електроенергийна инфраструктура.
Самозахранване
Общото между батериите, слънчевите панели, вятърните турбини и оборудването за енергийните мрежи е, че енергийният преход създава собствен, непрекъснато нарастващ запас от материали, подлежащи на повторно оползотворяване.
Разбира се, добивът на суровини ще остане незаменим. Ръстът на световното търсене е твърде голям, за да бъде задоволен единствено чрез рециклиране.
Въпреки това индустрията все по-често осъзнава, че бъдещите доставки не зависят единствено от това, което може да се извлече от земните недра.
На фона на нарастващите опасения относно недостига на критично важни минерали и сигурността на веригите на доставка, най-важната нова „мина“ в ерата на енергийния преход може да се окаже онази, която вече е изградена.
11:33 | 04.10.26 г.
