Ускорен достъп до нови лекарства в България – мисия възможна

Деян Денев, Снимка: ARPharM 

Мерки на ниво ЕС

Припомняме, че фармацевтичната индустрия в Европа предприе допълнителни действия, които да подпомогнат предоставянето на по-бърз и по-справедлив достъп до лекарства за пациенти в целия ЕС.

Очаква се новият ангажимент на иновативните фармацевтични компании, членуващи в Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA), да увеличи значително броя на иновативните лекарствени продукти, които да са достъпни в държавите членки на ЕС и да намали с няколко месеца времето, през което пациентите са принудени да чакат за новите лекарства.

От април 2022 г. компаниите членки на EFPIA се ангажират да подадат заявления за заплащане с публични средства и за регистриране на цена във всички страни от ЕС във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от две години от разрешаването за употреба за европейския пазар, при условие, че националните законодателства го позволяват. Ангажиментът има за цел да помогне за предоставянето на по-бърз достъп до лекарства за пациентите в цяла Европа.

Срокът на изчакване

Проучване на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) сочи, че достъпът на пациентите от Западна Европа до нови лекарства е значително по-добър в сравнение с тези в Централна и Източна Европа. Така например 31% от разрешените за употреба терапии между 2017-2020 г. от Европейската агенция по лекарства (ЕМА) са достъпни за българските пациенти чрез заплащане с публични средства към началото на тази година при средно за Европа 46%.

В България пациентите чакат средно 764 дни от разрешаването на ново лекарство от европейския регулатор до момента, в който НЗОК започне да го плаща с публични средства. За сравнение средно за ЕС изчакването е 511 дни. С най-добър достъп до терапии е Германия, където едва 13 от всички 160 лекарства не са достъпни за пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови лекарства, каза Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България.

Анализът отчита и различието във времето, необходимо, за да получат пациентите в Европа достъп до нови лекарства. Докато пациентите в Германия чакат около 133 дни, в Дания – 176 дни, в Швейцария – 191 дни, то в България този период е 764 дни.

В периода 2017-2020 г. Европейската агенция по лекарства е одобрила за употреба 41 онкологични лекарства. Към 1 януари т.г. всички те са достъпни за пациентите в Германия, в Италия – 37, в Дания и Швейцария – 35, а в България са само 17 при средно ниво на достъп за ЕС до 23 терапии. При одобрените в ЕС 57 лекарства „сираци“ средното ниво на достъп на пациентите в ЕС е 21. Отново най-много терапии са достъпни за живеещите в Германия (54), а в България са достъпни 8 от всички 57 лекарства „сираци“.

Бюджетен недостиг

Увеличението на бюджета на НЗОК все още е недостатъчно, за да покрие реалните нетни плащания за медикаменти според проучване на SAT Health за бюджетното въздействие на новите терапии в периода 2017 - 2021 г.

Около 30 нови лекарствени продукта стават достъпни за българските пациенти всяка година, а бюджетното им въздействие в първата година спада от 46 млн. лв. през 2020 г. на 22 млн. лв. през 2021 г., което е едва 1,05% от бюджета на НЗОК за лекарства през 2021 г., каза Александър Алексиев, изпълнителен директор на SAT Health.

По думите му плащанията на Здравната каса за нови лекарствени терапии през годината на навлизане на пазара са между 1 и 3% от разходите на НЗОК за лекарства и се компенсират напълно от спадащите разходи за по-стари продукти. В същото време с 12-16% нарастват плащанията на касата за медикаменти, които са на пазара от няколко години и са навлезли устойчиво в клиничната практика. Увеличението на бюджета на НЗОК за лекарства за 2022 г. от 7,4% спрямо бюджета за предходната година все още е недостатъчно за покриване на нарастващите нетни плащания на НЗОК за лекарствени продукти през 2022 г., заключава анализът.