Качеството на медицинските услуги минава през нов финансов модел в здравеопазването

Българската здравна система се нуждае от нови правила и нов финансов модел като гаранция за качеството на медицинската услуга. Това каза Андрей Марков, управител и финансов директор на Аджибадем Сити Клиник, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че в България пациентите имат достъп до специализирана лекарска помощ, за разлика от много други добре развити държави, което обаче е изключение, а не правило. „Системата има нужда от правила и не бива да се осланяме на това, че имаме подобни възможности за лечение и по тази причина да не работим усилено, за да се променим бързо към една регулирана, добре организирана среда. Една среда, в която има гаранции за качеството на медицинската услуга“, каза Марков.

"Гаранцията за качеството на медицинската услуга е това, което ни трябва и което нашата национална система не може да ни предостави", смята той.

Турската инвестиция на Аджибадем Сити Клиник в България вече навърши шест години и като цяло е позитивно явление, защото "по начало чуждестранни инвестиции в България трудно се случват, а специално в здравеопазване е почти невъзможно", посочи гостът. "Парите трудно се връщат и това е една от основните причини да намаляват инвеститорите, поради средата, в която работим. Това важи за общата среда, а в здравеопазването е още по-сложно", каза събеседникът. Той уточни, че регулациите в повечето случаи не са съобразени с практиките, които позволяват да има инвестиции.

Що се отнася до финансирането на здравния сектор чрез настоящата система с клинични пътеки, събеседникът каза, че това е система, която "има своето място във времето" и че когато е била въведена, тя е трябвало да се случи. "Но истината е, че ние замръзнахме и не я развихме в посока диагностично-свързани групи, така както се случи в останалите страни, които минаха през клинични пътеки и през следващи стъпки на усъвършенстване на здравните системи". 

Според Андрей Марков "който и да е политик сега трудно би взел решение да се увеличат здравните вноски в страната или пък да се стимулира допълнителното здравно застраховане, както го правим за имуществото си или за автомобилите си, "за да не плащаме от джоба си, когато се налага да потребяваме системата". 

За да се подобри системата и усещането на хората за качество, има няколко варианта. "Един от тях е увеличаване на здравните вноски, за да могат да се увеличат публичните средства и да се осигури здравеопазването. Ние в момента харчим средно 4,6% от БВП, а средният процент за здравеопазване в Европа е 9%", припомни събеседникът. И допълни, че като общ разход обществото плаща до 8%, но хората, които се налага да плащат, са в тежка ситуация - тежко болни, без доходи в този момент, имащи нужда от помощ сега и веднага. „Това са хората, за които солидарният модел, какъвто е замислен в България, не работи", посочи Марков.

"Моделът в Европа е точно такъв - да има и втори, и трети стълб на здравноосигурителната система, за да може те да поемат тези разходи, които трябва да се осигурят", каза той.

„Демонополизацията на здравната каса е модел, използван в Западна Европа. България, като част от ЕС, би трябвало да върви в тази посока“, каза още гостът. По думите му дори ако средствата в частната компонента на един демонополизиран модел "да не са преобладаващата част, а да са по-малко от 50%, то по-малкият процент би управлявал големия". "Конкуренцията би променила цялата среда", смята Марков.

"В момента непрекъснато говорим за контрол на нашите средства. Никакъв контрол няма", категоричен бе събеседникът. "Формалният контрол, който се произвежда върху публичните пари, е толкова формален, че ако се влезе в детайли, ще се уплашим", каза гостът в предаването.

Вижте целия разговор във видеото Bloomberg TV Bulgaria.