Шефът на НЗОК: Плащаме с около 30 млн. лв. повече годишно за реимбурсиране на лекарства

Около 30 млн. лв. повече годишно Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) плаща за реимбурсиране на лекарства. Проектът за бюджет за 2025 г. ще е с милиард лева повече от 2024 г. Има и голямо увеличаване има на обема от медицински дейности в болниците, заради което от НЗОК ще направят проверки на отчетените дейности. Това каза в интервю пред БНР управителят на Здравната каса Станимир Михайлов.

Относно мръсния въздух в големите градове той каза, че България е на първо място в Европейския съюз (ЕС) относно броя на хората със сърдечно-съдови заболявания и най-много пациенти умират от това.

"През март т. г. беше взето решение да се увеличи имбурсирането на 100% от НЗОК на лекарства от група Б. Общият ред представлява 330 млн. лв. годишно, които Касата заплаща. В това число за бюджета на Касата ще е 32 млн. лв. приблизително, около 50 млн. лв. допълнително заедно с такса рецепта", обясни Михайлов.

След решение на съда той бе върнат като управител на НЗОК и сподели, че е имало политическа намеса.

"Аз много искам НЗОК да не бъде предмет на политически и предизборни дискусии, но за съжаление, не е така. Очевидно е, че има такъв елемент, но в крайна сметка имаме съдебно решение, което ме възстанови", сподели той.

Сега Михайлов бързо навлиза в работата на НЗОК, защото има доста проблеми за решаване – дефицит, след като съдът отмени правото на Касата да отказва да заплаща на болниците надлимитна дейност.

"Ще трябва да реагирам ad hoc. Бюджетът за 2024 г. има 2 предизвикателства – по-малкото е допълнителните средства да покрият реимбурсацията, непредвидена първоначално в изготвяне на бюджета, а впоследствие е прието с единодушие. Другото е отчетените допълнителни разходи за извършена и отчетена медицинска помощ. След решението на КС направихме анализ и отчетената болнична помощ средно е скочила с 6%. Ние нямаме еднозначен отговор на какво се дължи увеличената медицинска помощ, която се отчита. Трябва да изясним причините, а те могат да бъдат чисто медицински и евентуално някъде фалшиви хоспитализации. Имаме сигнали, но ние трябва да проверим фактите. Това, което се очаква, е да се правят разчети и анализи на отчетена дейност, и се правят прогнози за допълнителните разходи до края на годината", коментира управителят на НЗОК.

Той посочи, че е регистрирана разлика от 300 млн. лв. и срещу тях стои остатъкът от резерва на Касата и извънредни приходи, които трябва да постъпят от държавния бюджет и осигуровките. Това е потвърдено и то покрива тези суми. По прогнозни данни не е подсигурена тази допълнителна дейност, наричана дейности с отрицателен знак.

Михайлов е категоричен, че тази дейност на болниците ще се провери, защото е отчетена в Касата, но по механизма се определя с отрицателен знак. "Ние трябва да сме убедени, че е реализирано и отчетено правилно", допълни той и съобщи, че има два списъка в НЗОК.

Управителят на касата заяви, че няма да има дефицит, "ще се разплати това, с което разполага Касата по бюджет и ще осигури разплащането на всякаква видове медицинска и здравна дейност и лекарства". 

"За момента се очертава недостиг, но е динамично положение, надяваме се да има корекции в прогнозата за допълнителните приходи, търсим възможности от потенциални икономии, така че нещата са в динамика", обясни той.

Според него са необходими нови критерии за отваряне на нови болници, защото въпросът не е еднозначен, особено на места, където няма болница. Но в момента от около 52 хил. легла при 6 млн. население, едва половината от леглата са запълват.

В момента НЗОК работи по приключване финансово на годината и проекта на бюджет за 2025 г., който трябва да бъде готов до 28 октомври, съгласуван с Министерството на здравеопазването, одобрен от съвета на НЗОК и внесен в Министерски съвет. А следващата седмица управителят на Касата ще се срещне със съсловните организации, които са страни в процеса.

Михайлов потвърди, че макрорамката от Министерство на финансите за НЗОК е за 13% по-висок бюджет през 2025 г., което е милиард лева допълнително за здравеопазване. И коментира профилактичните прегледи, както и че доболничната помощ няма преразход.