Едва 13% от българите са напълно информирани за симптомите на инсулта

Според оценки на Global Burden of Disease (GBD) през 2021 г. е имало около 11,9 млн. инцидентни случая на инсулт, 160 млн. години живот с увреждане (DALY) и 7,3 млн. смъртни случая в световен мащаб. В България през 2022 г. близо 41 хил. са пациентите преминали през болнично лечение по клинични пътеки, което е коствало на НЗОК близо 360 млн. лв.

Тези данни за икономическата цена на едно от водещите заболявания на мозъка – инсулта, бяха представени днес по време на форума „Мозъчното здраве – глобален приоритет“, организирано от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.

От данни от проучване на "Тренд", проведено през май 2025 г. със 1001 респонденти над 18 години, става ясно, че 86% от българите смятат мозъчния инсулт за "много сериозно" заболяване. Въпреки това информираността за началните му симптоми не е на необходимото ниво - едва 13% са "напълно информирани", а над 50% са слабо или изобщо не са информирани. Това подчертава нуждата от по-широки образователни кампании за ранно разпознаване и превенция на заболяването.

На финала на събитието чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски обобщи ключовите предизвикателства пред системата за мозъчно здраве в България. Те включват недостиг на цялостни, интегрирани и интердисциплинарни медицински услуги, както и разпиляване на човешкия ресурс поради големия брой лечебни заведения.

Голям проблем е и липсата на специализирани звена за долекуване и рехабилитация, към които да се насочват тежките случаи след овладяване на състоянието им – тежки инсулти и черепно-мозъчни травми, деменция, дегенеративни заболявания и други, които поставят остър социален проблем. Съществува и тежък недостиг на кадри, най-вече на специалисти по здравни грижи. Това налага ускоряване на обучението и създаване на нива на подготовка на новите кадри. Друго предизвикателство е високата скорост на въвеждане на новите технологии като изкуствен интелект и роботизация, което прави крайно належащо въвеждането на продължаващо медицинско образование.

На форума бяха представени и резултати от проведени анкети сред членовете на Българското дружество по неврология, Българското дружество по неврохирургия и Българската психиатрична асоциация. На база на мненията на специалистите ще бъдат очертани и основните приоритети, които ще залегнат в Националния план за мозъчните заболявания.

Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, изнесе тревожни данни за нарастващия брой черепно-мозъчни травми, причинени от инциденти с електрически тротинетки. Тези инциденти нанасят сериозни загуби както на здравната система, така и на икономиката като цяло.

Според данните 80–90% от инцидентите с тротинетки са самостоятелни падания, като 30–50% от тях водят до черепно-мозъчни травми. Високият риск е свързан основно с нощно каране, употреба на алкохол и липса на каска, като по-малко от 20% от пострадалите използват предпазна екипировка. Предизвикателства са и развиването на високи скорости в градски условия, нестабилността на тротинетките и липсата на инфраструктура. Най-често засегнатата група са млади мъже на възраст между 20 и 35 години.

В България, само за първите 7 месеца на 2024 г., са регистрирани 192 ранени и 5 смъртни случая, причинени от инциденти с електрически тротинетки. Тези данни бележат увеличение спрямо предходната година и поставят страната ни сред рисковите по темпа на нарастване на инцидентите, макар общият им брой все още да е по-нисък от този в страни като Германия, Италия и Франция.

Икономическите последици също са съществени. Освен здравните разходи, се отчита и значителна загуба на продуктивност, свързана с дългосрочни отсъствия от работа, особено при тежки мозъчни травми.

В международен план се прилагат все по-строги регулации – от ограничения на скоростта и забрани за каране в градски условия, до задължително носене на каски и застраховки. Страни като Франция, Италия и Норвегия въвеждат допълнителни изисквания като минимална възраст, регистрационни номера и забрана за отдаване на тротинетки под наем.

От фондация "Съвет за мозъчно здраве" предлагат да се въведат специални изисквания при управление на електрическа тротинетка през тъмната част от денонощието и да се ограничи скоростта в близост до пешеходни зони като превенция срещу пътните инциденти с този вид превозно средство.