Туроператори очакват забавяне на растежа на туризма в България

Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) очаква забавяне в растежа на туризма в България заради неблагоприятната икономическа обстановка в много от емитиращите пазари. Към момента са трудни прогнозите за ефекта върху сектора, след като страната ни стана пълноправен член на Шенген, но няма да е изненада спад на пазар Румъния заради по-лесния достъп на гражданите от тази страна до морските курорти на Гърция. Това коментира в интервю за БТА заместник-председателят на АБТТА Димитрина Горанова.

Според нея, ако има ръст в туризма това лято, той ще е от основните традиционни пазари като Великобритания, Германия, Полша и Чехия.

По предварителни оценки почивката на Българското Черноморие това лято няма да се оскъпи с повече от 10%, каза Горанова. 

Какво лято да очакваме

След наблюдавания ръст на туристопотока през последните години, последвал световната тенденция за нарастване на пътуванията в световен мащаб след пандемията, очакваме темпът на ръстовете спрямо предходните години да се забави, каза заместник-председателя на АБТТА. Причина е неблагоприятната икономическа обстановка в много от емитиращите пазари, откъдето България посреща най-голям брой туристи, допълни Горанова. Тя отбеляза, че въпреки нарастването със 7% на туристопотока от Европа към България след влизането на страната в Шенген по въздух, е трудно да се прогнозира как ще се отрази на броя на туристите пълното ни присъединяване към Шенгенското пространство.

“Няма да се изненадам да има спад на румънския пазар, който е номер едно за България от ЕС, след като те ще имат по-лесен достъп до морските курорти в Гърция“, коментира заместник-председателят на АБТТА. Тя напомни, че през 2024 г. броят на посетителите от Румъния в България е бил над 2,3 млн. души и изтъкна, че това е и най-големият брой граждани на европейска държава, посетили България, следвани от граждани на Гърция, които са били два пъти по-малко. Предстои да видим каква ще е равносметката за тази година, каза Горанова. 

Заместник-председателят на АБТТА не се ангажира с прогнози за брой посещения, но посочи, че статистическите данни, представени от Министерството на туризма през март 2025 г., сочат, че през 2024 г. от чуждестранните пазари ръст бележат само румънският и полският, както и вътрешният български пазар, а за всички останали се отбелязва спад. Все още не са постигнати нивата от Лято 2019 от гледна точка на брой посещения. Не очаквам те да бъдат постигнати и през 2025 г. В процентно изражение по отношение на приходите може да се очаква ръст до 10%, каза заместник-председателят на асоциацията. 

Според Горанова, ако има ръст в туризма това лято, той ще е от основните традиционни пазари като Великобритания, Германия, Полша и Чехия. Важно е да се отбележи, че се възобновява израелският пазар, който е доста значим за летния сезон. По отношение на британския пазар през последните години се забелязва тенденция за позициониране на България като дестинация с отлично съотношение цена/качество, което в днешно време е голямо предимство, коментира Горанова.

Тя отбеляза, че всяка година се откриват нови полетни връзки с дестинации с голям потенциал. Тази година са открити нови полети по маршрут Варна - Абу Даби с мащабна презентация на България като туристическа дестинация. Наличието на благоприятни климатични условия в българските курорти, съчетано с директните полети между летищата, създава една от необходимите предпоставки за привличане на туристи от Близкия изток в българските морски курорти, смята Горанова. В същото време тя изтъкна и увеличения брой маршрути от летищата във Варна и Бургас до традиционни европейски пазари, което повишава тяхната привлекателност. 

Основни пазари остават Румъния, Германия, Великобритания, Полша, Чехия, Македония. Но продължаваме да разчитаме и на вътрешния пазар, който генерира основен процент от посещенията в морските курорти, обобщи заместник-председателят на АБТТА. 

Морската почивка на българите 

Въпреки различията в предпочитанията на всеки човек се очертават няколко основни нагласи: значителен брой българи традиционно почиват в курортите на юг от Бургас, като средният брой нощувки варира от 5 до 7, каза Горанова. Тя посочи, че в по-голямата си част това са семейства с малки деца, които предпочитат „ол инклузив“.

Заедно с това се наблюдава завишен интерес към къмпинги в южната част на Черноморието, където има доста модерни и добре оборудвани места за по-природосъобразна почивка, допълни тя.

Проблемите в туризма

Вече години наред основният проблем е недостигът на квалифициран персонал, който пряко рефлектира върху качеството на услугата. Според някои източници недостигът на сезонни работници достига 200 хил. души тази година. По думите ѝ всички в бранша работят активно за привличането на работници от чужбина, за да се осигури адекватно качество на обслужването на туристите. Но въпреки усилията, подкрепени и от мерки на държавните институции, резултатите засега не са особено обнадеждаващи.

За последните шест години България е привлякла над 108 хил. чуждестранни работници от трети държави, каза Горанова, позовавайки се на данни на Министерството на труда и социалната политика за периода 2019-2024 г.

"Само през 2024 г. общият им брой е малко над 15 хил. души от 65 страни, при това във всички сектори на икономиката. Броят им расте с всяка следваща година - тенденция, която потвърждава задълбочаващия се проблем с недостига на кадри", коментира заместник-председателят на АБТТА. Според нея това подсказва, че решението на проблема е не в привличането на чужда работна ръка, а в търсене на схеми за по-дългосрочно ангажиране на персонала, защото със скъсяването на летния сезон браншът става все по-непривлекателен като работодател. Друго решение на кадровия дефицит в туризма е свързано с изсветляването на сивия сектор - мярка, която по думите на Горанова, е в интерес и на служителите в бранша, и на икономиката като цяло. 

Възможностите за удължаване на сезона

Удължаването на сезона може да се постигне най-вече чрез по-активното предлагане на съчетаването на морски рекреативен с други форми на туризъм. Добър пример в това отношение са СПА и балнеологичните продукти, които се предлагат както на Северното, така и на Южното Черноморие, каза Горанова. 

По думите й удължаването на сезона в морските ни курорти е пряко свързано и с достъпността до дестинациите откъм международни полети. Извън официалния сезон морските ни курорти са като призраци - неприветливи и негостоприемни. Това може да се промени, ако се осигури целогодишен въздушен трафик до морските ни летища, което ще позволи и голям брой хотели да работят 12 месеца в годината, каза Димитрина Горанова.